И тази година през юни десетки хиляди деца в 4-ти, 7-и и 10-и клас ще се явят на национално външно оценяване (НВО). Като всяка година този процес ще доведе до повишени нива на стрес, неравен старт, фокус върху точки, а не върху развитието и добавената стойност на учебния процес за индивидуалните нужди на учениците.

Вместо да бъде инструмент за подпомагане на ученето, НВО все по-често се възприема като заплаха - от родители, от учители, най-вече от самите деца, защото резултатите от тях нерядко предопределят житейската траектория на учениците.

Националното външно оценяване е неефективен, силно стресиращ и дискриминационен инструмент във вида, в който е налаган в последните десетилетия. Негативните последствия са много, но трите най-важни са, че НВО:

НВО не измерва способността на децата да мислят, да решават проблеми, да работят с информация. Те проверяват кой е научил "как се решава този тип задача" или "какъв е правилният формат". Това води до механично учене и натрупване на "изпитен опит", вместо развитие на ключови компетентности.

Децата, които могат да си позволят частни уроци, имат очевидно предимство. Те постигат по-високи резултати на НВО и си осигуряват достъп до най-желаните училища. Така обаче много способни деца с ограничени финансови възможности остават в неравностойна позиция и не успяват да разгърнат пълния си потенциал.

Когато фокусът е само върху резултата, мотивацията за учене се измества от любопитство и разбиране към "оценката за прием". Знанието се учи за изпита, а не за живота.

Добрата образователна система не елиминира оценяването - тя го прави смислено. Вместо да използваме тестове, които слагат всички в една рамка, можем да си представим друг подход:

Формиращо оценяване - редовна обратна връзка, която насърчава развитието на всяко дете. Не само "точки", а информация какво умее, къде може да се подобри и как да го направи.

Портфолио с индивидуален напредък - учениците да показват своите умения чрез различни проекти, есета, сътрудничество, презентации. Това насърчава самостоятелност, мислене и реални постижения.

Смисленото оценяване трябва да подкрепя ученето, а не да го заменя с напрежение и състезание. Защото ние искаме децата ни да растат като уверени, знаещи хора - не като състезатели в система, която ги оценява по това как се справят на тест, а не в живота.

Родителите и децата са заложници на системата в този ѝ вид. Ето пет начина да преживеем максимално безболезнено периода и да подкрепим учениците, на които предстои НВО:

Не питайте само "Как мина?", а "Как се чувстваш?". Покажете, че за вас е важно как детето преживява процеса, не само резултатът. Децата, които съумяват да разпознават чувствата си, са по-успешни в това да ги управляват и да се справят добре, дори в ситуации на напрежение.

Подготовката за изпит не се изчерпва с само ученето. Редовният сън, пълноценното хранене, движението и времето за почивка са също толкова важни. Тези навици помагат на детето да се справи по-добре със стреса и да бъде по-концентрирано и спокойно в деня на изпита.

Свързвайте знанията с живота: "Ето защо е важно да разберем това", вместо "Ще ти трябва за изпита".

Не се фокусирайте върху грешките. Кажете: "Нека видим заедно какво е станало", вместо "Как можа?". Когато излязат резултатите, помогнете на детето да анализира с кое се е справило добре (и какво му е помогнало за това), и какво може да подобри - и как. Това ще му е много по-полезно, отколкото една статична оценка.

Покажете, че любовта и приемането ви не зависят от цифри. Един сладолед, филм или разходка стигат, за да се усети подкрепа.