Безпрецедентната атака срещу руски военни летища от украински дронове на 1 юни е значима не само защото унищожи няколко самолета на стратегическата авиация. Операция "Паяжина" също така показа на света колко уязвими са руските стратегически ядрени сили.

В същото време тя демонстрира, че в рамките на локален конвенционален конфликт подобни атаки няма да провокират ядрен отговор от Москва. Руската ядрена доктрина беше и остава насочена срещу Съединените американски щати, а целта ѝ е да предотврати заплахата от глобална война.

В момента Русия произвежда по един стратегически бомбардировач годишно, така че ще са необходими поне седем години, за да се компенсират загубите. Ту-95МС и Ту-22М3 са проектирани още по съветско време и вече не се произвеждат, така че като носител на крилати ракети, тяхното унищожаване е сериозен удар за руската далекобойна авиация. Загубата на А-50, от друга страна, ще намали ефективността на изтребителите и атакуващите самолети.

Операция "Паяжина" беше и сериозен удар по имиджа на Русия. Стратегическите бомбардировачи, които само САЩ, Русия и Китай имат на въоръжение, са символ на власт и важен инструмент за проектиране на сила. Не е случайно, че Русия възобнови полетите на стратегически бомбардировачи още през 2007 г. в различни региони на света, включително над неутрални води близо до страни от НАТО.

Според различни оценки, в началото на 2025 г. Русия е разполагала с между 47 и 58 самолета Ту-95МС и 13 до 15 самолета Ту-160. Според договора СТАРТ (който е валиден до февруари 2026 г., въпреки че Русия е преустановила участието си в него през 2023 г.), стратегическата авиация представлява само 12-13 процента от общия брой носители на ядрено оръжие на Русия. Следователно загубата на няколко Ту-95МС не е критична по отношение на готовността на Русия да извърши ответен ядрен удар.

До 60-те години на миналия век стратегическите бомбардировачи бяха единственото средство за пренос на ядрени оръжия до вражеска територия. Но след като Съветският съюз разработи междуконтинентални балистични ракети, авиационният компонент на триадата престана да играе водеща роля. След въвеждането на мораториум върху ядрени опити в атмосферата през 1963 г., стратегическите бомбардировачи изобщо престанаха да имат каквото и да било общо с ядрените ракети, с изключение на кратък период от януари 1985 г. до април 1987 г., когато самолети на далекобойна авиация с оръжия на борда патрулираха в Арктика.

По-късно руските военни наблюдаваха как САЩ използваха стратегически бомбардировачи в Ирак и другаде като "доставчици" на високоточни крилати ракети с голям обсег. След като разработи ракетите Х-101 и Х-555, Русия започна да използва стратегически бомбардировачи по същия начин - първо в Сирия, а след това и в Украйна.

Уязвимостта на стратегическата авиация на земята е отдавна известна. Такива самолети са устойчиви на атаки само когато са във въздуха. В същото време постоянното патрулиране би изисквало значителни ресурси, а непрекъснатите операции неизбежно биха означавали загуба на бойни способности както на техническо, така и на персонално ниво.

Друг вариант е някои самолети да бъдат в повишена готовност за незабавно излитане. Но това изисква ефективна система за ранно предупреждение за ракетна атака, както и надеждна верига за предаване на командите.

Архитектите на операция "Паяжина" са били подпомогнати от близостта, в която стратегическите бомбардировачи са били разположени един до друг. В продължение на много години те са били базирани на две ключови летища: "Енгелс-2" в Саратовска област и "Украинка" в Амурска област. След пълномащабното нахлуване в Украйна, първото е било многократно атакувано от украински дронове: през 2022 г. те са повредили поне два Ту-95МС, а през март 2025 г. е ударен склад, съдържащ крилати ракети Х-555 и Х-101. След това командването на далекобойната авиация е решило да препозиционира бомбардировачите към други летища.

Успехът на операцията беше улеснен и от факта, че самолетите бяха на открито. Още през 2022 г., след атаките срещу "Енгелс-2", руското военно ръководство започна да говори за необходимостта от изграждане на укрития за военни самолети. Новият договор СТАРТ позволява стратегическите самолети да се държат в хангари за защита от атмосферно въздействие - при условие че такива убежища не възпрепятстват наблюдението на спазването на ограниченията за броя на самолетите. Все още обаче не са построени такива укрития.

Основната причина за това е стратегическата инерция:

1. Руското военно планиране продължи да се основава на остарялото предположение, че атака срещу авиационната част на ядрената триада е малко вероятна, тъй като подобна атака би могла да провокира ядрен отговор.
2. Военните се бавят с хангарите, тъй като те намаляват оперативната гъвкавост, което е важно, когато всяка секунда е от значение.
3. Хангарите биха намалили още повече мобилността на самолетите, тъй като те биха могли да бъдат базирани само на летища с хангари.
4. Бюрократичният характер на руския военно-промишлен комплекс означава, че дори когато е взето политическо решение, системата не е в състояние бързо да започне разработването и серийното производство на необходимото изделие.

В резултат на това едва през юли 2024 г. министърът на отбраната Андрей Белоусов публично обеща да започне изграждането на укрития за стратегически бомбардировачи. Няколко дни преди масираната атака срещу руски летища за първи път му беше показан модел на укритие за Ту-160. Този модел беше за платнен полуотворен хангар, която в никакъв случай не би предложила никаква защита от дроновете.

Това означава, че може да последват подобни операции, включително такива, насочени към стратегически подводници, акостирали в бази на Северния и Тихоокеанския флот, и ракетни системи, чиито координати също са известни.

Необходимостта от засилване на сигурността на елементите на триадата ще изисква от руските власти старателно да преразгледат много от подходите си. И няма гаранция, че последващите промени ще отговарят на принципите за контрол и проверка, очертани в Новия СТАРТ. Освен това Русия може да реши, че е загубила част от ядрения си потенциал и да започне да го възстановява без наблюдение - и не само като се фокусира върху авиацията.

Съгласно условията на Новия СТАРТ, всяка страна има право самостоятелно да определя състава и структурата на своите стратегически нападателни оръжия. С други думи, Русия би могла да компенсира "ядрените загуби" за своята авиация чрез укрепване на други елементи на триадата.

САЩ вече смятаха, че Москва не спазва ограниченията за броя на разположените ядрени бойни глави, установени от Новия СТАРТ. Сега имат още повече основания за подобни опасения.

Неотдавнашната атака повдига въпроси не само за Русия, но и за други ядрени сили. Украинската операция показа, че е възможно да се извърши ефективна изненадваща атака срещу десетки самолети, без да се използват крилати или балистични ракети.

Какъв трябва да бъде отговорът на загубата на няколко носители на ядрени оръжия? Къде е червената линия, която ще предизвика неизбежен ядрен отговор? И как може да бъде идентифициран организаторът на подобна атака, ако никой не поеме отговорност?

Сега ще трябва да се намерят отговори на всички тези въпроси и те да бъдат включени в бъдещите споразумения за контрол на въоръженията - ако, разбира се, изобщо има такива.