Част от болниците трябва да се трансформират в услуги за най-слабите
Защо държавата не използва част от държавните и общински болници, които не извършват достатъчно дейности, за предоставяне на така липсващите в страната дългосрочни здравни и социални грижи, предлага Петя Георгиева в текст за седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика, който "Дневник" препубликува.
Случилото се с възрастните хора в дома в с. Ягода (а и в други заведения) е кошмар. Липсата на достатъчно предлагане на подобни услуги на фона на силно (и все по-засилващо се) търсене в комбинация с тежки регулации към доставчиците водят до човешки трагедии.
В същото време държавата разполага със 181 държавни и общински болници, част от които все още имат капацитет и медицински персонал, но не и достатъчно дейност, за да се издържат адекватно с плащания за дейност от НЗОК. Защо не използваме тях за предоставяне на така липсващите дългосрочни здравни и социални грижи?
Анализ на ИПИ още в далечната 2021 г. показва, че:
- Потребностите от социални услуги са големи и са обект на значителни регионални различия.
- Програмите за грижа в домашна среда са по-ефективната и ефикасна алтернатива на настаняването в институция. Това обаче е в силна зависимост от възрастта и здравословното състояние на лицето. Потребността от настаняване в институция обикновено е неотменна и неотложна при невъзможност на възрастните хора да се обгрижват сами или от близки лица, особено в случаите на по-тежки заболявания и увреждания.
- Недостигът в институционалната подкрепа е значително по-висок от недостига при грижите в домашната среда.
- В повечето случаи на стари хора и на хора с увреждания има голямо разминаване между потребността и предлагането на социалните услуги. В някои случаи чакащите за настаняване надхвърлят десетократно капацитета на институциите.
Как може да се провери кои са лицензираните домове за възрастни
През 2025 г. в България се финансират 82 броя домове за стари хора с 5598 места в тях и 68 броя домове за пълнолетни лица с увреждания с 4395 места.
Дългосрочните медицински грижи не само са мираж у нас, но и малкото налични се извършват основно от семействата на пациентите в домашни условия. Данните на Евростат показват, че в България се отделят общо 0.33% от БВП за дългосрочни медицински грижи (при 1.62% средно за ЕС, или 5 пъти повече), от които 0.31% - в дома. Демографските тенденции и застаряването на населението постепенно, но неумолимо ще увеличават нуждата от такъв тип услуги в дългосрочен план.
Държавата едва сега събрала смелост да се бори с незаконните домове за възрастни
Какъв да е подходът за решаване на този проблем
- Част от държавните и общинските болници да се трансформират в заведения за дългосрочни медицински грижи - медицински центрове, хосписи, структури за рехабилитация или друг вид заведения.
- Разширяване на предлагането на общински услуги за деца и възрастни с увреждания - по отношение на финансиране, критерии за достъп и контрол върху изпълнителите, включително стимули за частни изпълнители.