С безпрецедентното си решение да бомбардира ядрените обекти на Иран и директно присъединявайки се към въздушната атака на Израел срещу регионалния му заклет враг, президентът на САЩ Доналд Тръмп направи нещо, което отдавна се кълнеше, че ще избягва - да се намеси военно в голяма война в чужбина.

Драматичният удар на САЩ, включително атаката срещу най-силно укрепената ядрена инсталация на Иран дълбоко под земята, бележи най-големия - изпълнен с рискове и неизвестни - външнополитически риск за двата президентски мандата на Тръмп.

Тръмп, който настоя в събота, че Иран сега трябва да сключи мир или ще последват нови атаки, би могъл според анализатори да провокира Техеран да отмъсти, като:

Подобни ходове биха могли да ескалират в по-широк, по-продължителен конфликт, отколкото Тръмп си е представял, предизвиквайки повторение на "вечните войни", които Америка води в Ирак и Афганистан, наречени от него самия "глупави" и обещаваше никога да не бъде въвлечен в тях.

В навечерието на бомбардировката, която обяви късно в събота, Тръмп се колебаеше между заплахи за военни действия и призиви за подновяване на преговорите, за да убеди Иран да постигне споразумение за демонтиране на ядрената си програма.

Високопоставен служител на Белия дом заяви, че след като Тръмп се убедил, че Техеран няма интерес от постигане на ядрено споразумение, той решил, че ударите са "правилното нещо".

Тръмп дал зелена светлина, след като бил уверен във "висока вероятност за успех", каза служителят - решителност, постигната след повече от седмица израелски въздушни атаки срещу ядрените и военните съоръжения на Иран, проправила пътя на САЩ да нанесат потенциално коронясващия удар.

Тръмп изтъкна "големия успех" на ударите, които според него включват използването на масивни "бомби за разрушаване на бункери" върху главния обект във Фордоу. Но някои експерти предполагат, че макар ядрената програма на Иран да е била забавена с много години, заплахата може да е далеч от изчезване.

Иран отрича, че се стреми към ядрено оръжие, заявявайки, че програмата му е за чисто мирни цели.

Ерик Лоб, доцент в катедра "Политика и международни отношения" в Международния университет на Флорида, заяви, че следващият ход на Иран остава открит въпрос, и предположи, че сред формите на отмъщение може да бъде удар по "меки цели" на САЩ и Израел във и извън региона. Но той също така каза, че има вероятност Иран да се върне на масата за преговори - "макар че биха го направили в още по-слаба позиция" - или да потърси дипломатически средства за излизане от ситуацията.

Веднага след американските удари обаче Иран не показа голям апетит за отстъпки.

Иранската организация за атомна енергия заяви, че няма да позволи развитието на "националната индустрия" да бъде спряно, а коментатор по иранската държавна телевизия заяви, че всеки американски гражданин или военен в региона сега ще бъде легитимна цел.

Рано в неделя иранското външно министерство разпространи изявление, в което предупреждава, че Техеран "смята за свое право да се съпротивлява с всички сили срещу военната агресия на САЩ".

Карим Саджадпур, анализатор във Фондация за международен мир "Карнеги", публикува в X: "Тръмп посочи, че сега е моментът за мир. Не е ясно и е малко вероятно иранците да го възприемат по същия начин. По-вероятно е да отвори нова глава от 46-годишната война между САЩ и Иран, отколкото да я приключи."

Някои анализатори предполагат, че Тръмп, чиято администрация преди това се е отричала изобщо да има за цел да премахне иранското ръководство, може да бъде въвлечен в търсене на "смяна на режима", ако Техеран предприеме големи репресии или започне да изгражда ядрено оръжие.

Това от своя страна би донесло допълнителни рискове.

Джонатан Паникоф, бивш служител на разузнаването на САЩ за Близкия изток, заяви, че иранското ръководство бързо би се ангажирало с "непропорционални атаки", ако почувства, че оцеляването му е застрашено.

Но Техеран също ще трябва да е наясно с последствията, каза той. Докато действия като затварянето на Ормузкия проток биха създали проблеми за Тръмп с произтичащите от това по-високи цени на петрола и потенциална инфлация в САЩ, това би навредило и на Китай, един от малкото мощни съюзници на Иран.

В същото време Тръмп вече е изправен пред силен отпор от страна на демократите в Конгреса по повод атаката срещу Иран и ще трябва да се справи и с противопоставянето на антиинтервенционисткото крило на неговите собствени избиратели републиканци в MAGA.

Тръмп, който не се сблъска с никаква голяма международна криза през първия си мандат, сега е замесен в такава само шест месеца след началото на втория си мандат.

Дори да се надява, че военното участие на САЩ може да бъде ограничено по време и обхват, историята на подобни конфликти често носи непредвидени последици за американските президенти.

Лозунгът на Тръмп за "мир чрез сила" със сигурност ще бъде поставен на изпитание както никога досега, особено с отварянето на нов военен фронт, след като не успя да изпълни предизборните си обещания за бързо прекратяване на войните в Украйна и Газа.