Как се обявява личен фалит стъпка по стъпка
България най-после има гласуван закон за личния фалит. След години обсъждания и обществени дебати парламентът прие окончателно Закона за несъстоятелност на физическите лица (т.нар. закон за личния фалит) през юни 2025 г. Това се случва под натиска на реален социален проблем - "вечните длъжници" - хора, затънали в дългове, които досега нямаха законен изход от финансовата безизходица. Във всяка модерна икономика съществува механизъм, по който честните, но неплатежоспособни длъжници да получат втори шанс за ново начало, а кредиторите - поне частично удовлетворение.
В България обаче години наред липсваше процедура за обявяване на фалит на физическите лица, което оставяше задлъжнелите хора в доживотно подчинено положение и ги обезсърчаваше да "излязат на светло" икономически. Новият закон цели да прекъсне порочния кръг на вечните дългове, като въведе контролирана процедура за личен фалит. След нея добросъвестният длъжник ще може законно да се освободи от остатъка на задълженията си и да започне начисто.
На книга всичко това звучи като дългоочаквано спасение. Но дали реалността отговаря на очакванията? Мнозина експерти първоначално критикуваха проектозакона, а и самият правосъден министър изложи предположение, че законът със сигурност ще трябва да бъде променян, след като се видят неговите дефицити.
Депутатите приеха закона за личния фалит, първите производства - след 9 месеца
Нека разгледаме задълбочено какво точно предвижда окончателно приетият закон, какви ще са правните последици и доколко промените го подобриха. Ще се концентрираме основно върху това практически как човек може да обяви личен фалит стъпка по стъпка.
Ключови положения на закона: какво влиза в сила и с какви последици
Кого засяга законът? Законът въвежда изцяло доброволна процедура за несъстоятелност на физическо лице - т.е. единствено длъжникът може да я инициира, кредитор не може да поиска личния ви фалит. Право да се възползва има всеки обикновен гражданин (потребител), изпаднал в трайна неплатежоспособност, стига да не упражнява търговска дейност като едноличен търговец или свободна професия за дълговете си от тази дейност (тези случаи остават под режима на Търговския закон).
Неплатежоспособен според новия закон е длъжник, който в продължение на повече от 12 месеца не е в състояние да плати изцяло или отчасти едно или повече изискуеми парични задължения с общ размер над 10 минимални работни заплати. Това поставя известен праг - законът няма да се прилага при съвсем дребни дългове под около 10 хиляди лева. Целта е да се отсеят случаите, при които скъпата процедура не си струва, но критиците (например омбудсманът) посочват, че дори дългове от няколко хиляди лева могат да бъдат непосилни за социално слаби хора.
Законът избира сравнително високия праг от 10 минимални работни заплати: предложения на опозицията за по-нисък праг (например 5 минимални заплати и само 90 дни неплащане) бяха отхвърлени. Отхвърлено бе и по-строго предложение за праг от 24 минимални заплати. В крайна сметка приетият критерий комбинира едногодишен период на невъзможност за плащане с умерен размер на дълга - компромис между желанието да се обхванат повече длъжници и нуждата да не се отваря прекалено широка врата.
Капанът на втория шанс: някои критични бележки към проекта на закон за личния фалит
Ключов филтър в процедурата е изискването длъжникът да бъде добросъвестен. Законът не позволява автоматично опрощаване на дългове за всеки затънал - защита получава само този, който неумишлено се е докарал до фалит и не мами кредиторите. Текстовете изброяват конкретни хипотези, при които длъжникът се презумира за недобросъвестен, и съдът може да отхвърли още на ранен етап молбата му за фалит.
Например ако през последната година не е работил никъде без основателна причина, въпреки че е трудоспособен. Или ако в последните три години не е декларирал честно доходите и имуществото си. Също ако скоро преди фалита е направил дарения или раздал значително свое имущество, за да избегне удовлетворяване на кредиторите. Или пък ако е теглил нови кредити, които явно не съответстват на доходите му и не са били за основни житейски нужди.
Всички тези случаи навеждат на извод за морален риск - законът цели да предотврати сценария "вземам лесни заеми и после ги опрощавам през съда". Освен това дори при открито производство съдът може впоследствие да откаже окончателно освобождаване от отговорност, ако се докаже, че длъжникът е действал недобросъвестно по време на производството - например укривал е информация или е нарушил задълженията си към синдика и кредиторите.
Стъпка по стъпка към личния фалит
За обикновения човек, изпаднал в дългова безизходица, най-важно е как на практика да използва закона. В тази част представям основните стъпки, които един добросъвестен длъжник трябва да следва, за да обяви личен фалит, и какво го очаква във всяка стъпка:
1. Проверка на условията и подготовка: Първо, длъжникът трябва да оцени дали отговаря на условията по закон - неплатежоспособност повече от 12 месеца, дългове над 10 минимални заплати и да е добросъвестен по смисъла на закона (например да не е укривал доходи, да не е вземал скоро непремерени кредити и пр.). Ако смята, че е добросъвестен длъжник и че няма перспектива сам да се измъкне от дълговете, той събира необходимите документи: списък на всичките си кредитори и задължения, доказателства за доходи, имущество, копия от изпълнителни листове, ако има такива, и др.
Добра идея е да се консултира с адвокат или финансов експерт, тъй като молбата трябва да бъде надлежно оформена.
| Още на този етап длъжникът може да изготви и чернова на погасителен план - какво би могъл да плати за 3 години, от какви разходи може да спести, кое имущество е готов да продаде. |
Този план не е задължително окончателен, но съдът ще очаква поне предложение.
2. Внасяне на молба в съда: Компетентният съд е районният съд по настоящ адрес на длъжника. Молбата се подава в писмен вид в деловодството на съда. В нея длъжникът описва всички изискуеми от закона обстоятелства: своето име и ЕГН, адрес; обяснение, че е неплатежоспособен от повече от 12 месеца, и подробности за дълговете (на кого, колко, откога); декларация за добросъвестност (че не попада в изключващите случаи); опис на имуществото си и доходите си; предложение за синдик (по желание, иначе съдът ще определи); и предложения план за погасяване на задълженията.
Към молбата се прилагат писмени доказателства - договори за кредити, извлечения, удостоверения за трудов доход, собственост, семейно положение (например за да се определи несеквестируем минимум) и т.н. При подаване на молбата не се дължи голяма държавна такса - очаква се тя да е символична, за да не възпрепятства длъжниците. Съдът разглежда молбата в срок до 1 месец, като обичайно заседанието е закрито, освен ако не се изисква събиране на допълнителни доказателства.
3. Откриване на производство: Ако съдията установи, че всички условия са налице, постановява решение за откриване на производство по несъстоятелност на физическото лице. Това решение се вписва в централния Регистър по несъстоятелността и се съобщава на известните кредитори. От този момент длъжникът е под защитата на закона: всички индивидуални изпълнения спират, нови дела за стари дългове не могат да се заведат, а ако все пак някой кредитор го направи - съдът ще ги прекрати. Назначава се синдик, който поема ръководството на процедурата (ако длъжникът има предпочитан лицензиран синдик и го е посочил, съдът може да го назначи; иначе определя служебно от списъка, или дори държавен съдебен изпълнител при липса на други кандидати).
Депутатите решиха при какви условия ще може да се обяви личен фалит
| На длъжника се определя несеквестируем доход за издръжка - сума, която той има право да получава от доходите си, без да влиза в масата на кредиторите. Обичайно това е минималната работна заплата или определена сума според броя на лицата на издръжка, като този доход е регулиран и преди приемането на закона. |
Всичко над този минимум (или ценно имущество) на практика се запазва за удовлетворяване на кредиторите. Длъжникът запазва правото си да работи и да получава несеквестируем доход - законът изрично зачита правото му на труд и достоен живот дори по време на фалита.
4. Опис и предявяване на вземания: С решението за откриване съдът приканва всички кредитори на длъжника да предявят своите вземания в определен срок (например 1 месец) чрез подаване на писмени заявления в делото. Решението се обявява в Регистъра по несъстоятелност и кредиторите трябва сами да предявят своите вземания. Длъжникът също е посочил кредиторите в молбата си, но ако някой бъде пропуснат, той може да се яви в този срок. Синдикът извършва опис на имуществото на длъжника - включително движими вещи, недвижими имоти, вземания към трети лица, автомобили, ценности, дял от съпружеската имуществена общност (при семеен режим половината от общото имущество влиза в масата).
В масата по дефиниция влизат всички имуществените права на длъжника към датата на откриване на производството освен изрично изключените по закон несеквестируеми вещи (например обичайни лични вещи, инструменти на труда, необходима битова техника и др. по ГПК). След изтичане на срока синдикът съставя списък на приетите вземания - той преценява дали предявените дългове са действителни и изискуеми. Ако има оспорени вземания (например длъжникът не признава някой дълг или двама кредитори спорят за размер), съдът ще ги разгледа отделно и ще се произнесе с решение кои да приеме.
Както споменахме, по такива спорове има две инстанции и дори касация за гарантиране на справедливост. Крайният одобрен списък определя кои кредитори и с какви суми участват в разпределението.
5. Изготвяне на план или осребряване: След като се знае колко и на кого се дължи, фокусът пада върху плана за погасяване. Длъжникът заедно със синдика подготвя конкретно предложение към кредиторите: какво имущество ще се продаде, колко от дохода си ще отделя всеки месец, за какъв срок (максимум до 3 години) и какъв процент от дълга приблизително ще покрие. Планът може да включва и частично опрощаване - например кредиторите да се съгласят да опростят лихви или част от главницата, ако длъжникът изпълни останалото. Той се съобразява с поредността на привилегиите по закон - обезпечените кредитори първо се удовлетворяват от обезпеченията си, после разноските, после издръжките и т.н.
| Планът може да предлага и разсрочване (отсрочка) на някои плащания, ако това ще помогне. След изготвяне синдикът свиква събрание на кредиторите, където планът се гласува. |
Ако има мнозинство "за" (повече от 1/2 от стойността на приетите вземания), планът се приема и се изпраща за одобрение от съда. Съдът ще го потвърди, ако вижда, че са спазени всички изисквания и планът е изпълним. Ако кредиторите отхвърлят плана, имаме два варианта: синдикът може да предложи изменен план и да свика ново събрание (още един опит), или да се премине към принудително осребряване на имуществото без план.
6. Допускане на длъжници с нулево имущество: Първоначално бе заложено условие длъжникът да има имущество, достатъчно да покрие поне разноските и 30% от дълговете му, иначе изобщо да не може да стартира производство. Тази сурова клауза (която на практика дисквалифицираше най-бедните - хората без имоти или ценности) отпадна на второ четене с почти пълно единодушие.
| В окончателния закон дори длъжник без никакви активи може да обяви фалит - с уговорката за спиране на производството и 5-годишно чакане за опрощаване, описана по-горе. |
Това е съществено подобрение от гледна точка на социалната справедливост: законът няма да помага само на тези, които и бездруго имат нещо, а ще обхване и най-безнадеждните случаи. Практически премахването на изискването за 30% имущество прави процедурата достъпна за широк кръг бедстващи длъжници.
7. Изпълнение на плана (изпитателен срок): Когато има одобрен план, започва неговото изпълнение. Длъжникът вече е в режим на финансов надзор - той трябва да спазва строго плана, а синдикът контролира. Практически това означава всеки месец длъжникът да отделя договорената сума от заплатата си и да я превежда по специалната сметка на несъстоятелността (управлявана от синдика). Ако трябва да се продаде определено имущество (например кола, вила), синдикът организира продажбата и постъпленията влизат в масата.
Законът задължава длъжника да не поема нови задължения през това време и да не прави неоправдани разходи - той трябва да положи максимални усилия да изпълни обещаното към кредиторите.
Ако срещне затруднения (например загуби работа), длъжникът може да поиска от съда корекции в плана или дори временно спиране, но това се допуска само при изключителни обстоятелства. Изпитателният срок е до 3 години, но може да приключи по-рано, ако планът предвижда по-кратко време или длъжникът погаси предсрочно (например внесе извънредна сума). Обратно, не може да се удължава над 3 години - идеята е, че след този период длъжникът трябва да получи своя шанс за свобода.
8. Разпределение и удовлетворяване на кредиторите: През или в края на изпълнението на плана синдикът периодично прави разпределение на събраните суми между кредиторите съобразно законовия ред.
| Например: от продажба на ипотечен имот първо се плаща на ипотечния кредитор (до размера на полученото от имота); от останалите средства - първо се покриват разноските на производството и възнаграждението на синдика, после евентуални публични вземания за издръжка към деца и така нататък, като накрая се разпределя поравно между обикновените необезпечени кредитори. |
Обезпечените кредитори, ако са удовлетворени от залога/ипотеката си, нямат право на допълнително от масата (ако остане неплатена част от обезпечен дълг - тя по закон не се опрощава и може кредиторът да я търси допълнително, макар че практически длъжникът вече няма друго имущество). След окончателното разпределение синдикът представя отчет пред съда. Кредиторите може да не са получили всичко (и най-често няма да получат), но поне частично ще са удовлетворени - по-добре, отколкото при 0% събираемост, ако длъжникът оставаше в сивата икономика.
Законът стимулира и кредиторите да са активни участници - те имат думата по плана, могат да подават възражения и жалби по хода на делото, макар и в кратки срокове (14 дни от вписване на акта в регистъра). Всичко се случва прозрачно чрез вписвания в публичния регистър.
9. Освобождаване от остатъка на дълговете (погашение): След успешното приключване на погасителния план синдикът докладва на съда, че длъжникът е изпълнил добросъвестно всичко по плана. Съдът издава решението за освобождаване от отговорност - опрощават се всички оставащи непогасени задължения, за които в плана е предвидено пълно или частично опрощаване. Това е финалният акт - длъжникът официално се освобождава от старите дългове.
Ако вместо план е имало директно осребряване на имущество (и длъжникът е платил поне разноските), съдът пак издава решение за освобождаване на остатъчните дългове веднага след разпределението.
А в случая с нулево имущество - след изтичане на 5 години от обявяването на фалита длъжникът може да подаде молба и съдът да издаде решение за погасяване на дълговете му, след проверка че през тези 5 години не е придобил значимо имущество или нарушил условията (практически, че е останал добросъвестен през периода). След опрощаването делото по несъстоятелност се прекратява официално.
10. Животът след фалита: Длъжникът излиза от процедурата без огромната част от старите си дългове - започва финансовият му рестарт. Разбира се, опрощаването не засяга изключените по закон задължения (за тях по-долу).
| Също така името на длъжника ще фигурира в публичния регистър на фалиралите лица - това вероятно ще затрудни достъпа му до нови кредити за известен период (банките със сигурност ще избягват да кредитират наскоро обявен в несъстоятелност човек). |
Законът не въвежда формална забрана за бъдещо кредитиране или упражняване на определени професии (както при търговската несъстоятелност има забрана за управители на фирми). Но репутационният и икономическият отпечатък остава: фалиралият вероятно ще трябва да гради кредитната си история наново. Той обаче е постигнал главното - свалил е невъзможния товар от плещите си и може да бъде отново икономически активен, без страх от старата дългова примка.
В обобщение, практическата процедура по личен фалит е сложна, но постижима. Това не е бързо административно действие, а продължително съдебно производство - нещо като "финансово оздравяване" на гражданина под съдебен надзор.
Длъжникът трябва да положи усилия, да търпи ограничения и да прояви търпение. За трите години (а понякога и повече) той на практика "плаща" със своето време, труд и остатъчно имущество, за да получи свободата си. Но именно това отличава личния фалит от една обикновена амнистия - тук има справедливост: длъжникът поема отговорност да върне каквото може, а в замяна законът му позволява да се освободи от непосилното.
Кои дългове остават и след личния фалит
Не всички задължения изчезват с личния фалит. Законът изрично изключва няколко категории дългове, които продължават да тежат върху длъжника - дори след успешното приключване на производството. Това е логично: целта е да се запази балансът между втория шанс и защитата на обществени и кредиторски интереси.
Не се опрощават:
- Ипотечни и обезпечени кредити, ако обезпечението (например имотът) не е осребрено по време на фалита - кредиторът може да продължи да търси правата си върху заложеното имущество;
- Задължения за издръжка - като тези към дете или бивш съпруг;
- Глоби, държавни санкции и присъдени вреди от деликти (например за причинени щети);
- Нови дългове, натрупани след откриване на производството - фалитът не е индулгенция за бъдещо безотговорно поведение;
- Отговорността на поръчители и съдлъжници - ако някой е гарантирал дълг или е заложил свое имущество за фалиралия длъжник, той остава ангажиран. С други думи: фалитът е личен, не колективен - освобождава само този, който е преминал през процедурата, и само от определен тип задължения.
Защита на добросъвестните длъжници: баланс между дълг и прошка
Законът за личния фалит е замислен като спасителен пояс за тези, които са попаднали в дълговото море по нещастно стечение на обстоятелствата, а не по своя измама или разточителност. Цялата конструкция на процедурата се гради около понятието "добросъвестен длъжник" - честният човек, който би платил дълговете си, ако можеше, но съдбата (било то болест, загуба на работа, икономическа криза) го е довела до неплатежоспособност. Именно интересите на този добросъвестен длъжник законът се опитва да защити, при това без да игнорира интересите на кредиторите.
На първо място, законът дава на честния длъжник право на закрила от своите кредитори. Щом влезе под защитата на съда, той спира да бъде гонен и тормозен - прекратяват се телефонните обаждания, запорите на заплата, описите на имущество по различни дела. Всичко се обединява в едно производство с ясни правила. Това е огромно психическо облекчение: човекът вече не е сам срещу хаоса от кредитори, а има съда и синдика на своя страна като арбитър.
Второ, през цялото време се гарантира достойно съществуване на длъжника. Законът не позволява да му се вземе последната риза - определя му се несеквестируем доход за издръжка, оставят му се жизненонеобходими вещи, и тази минимална финансова база е неприкосновена.
| Принципите на закона изрично сочат зачитане на правото на труд и достоен живот на длъжника. Това е важна разлика с представите за стария "длъжнически затвор" - тук никой не иска да съсипе длъжника, напротив, идеята е той да се рехабилитира финансово. Можем да си го представим като оздравителен режим: временно ограничаваме пациента (разходите му) за негово добро, но му даваме шанса да се върне пълноценен. |
Трето, законът предоставя крайна цел - опрощаване на дълговете, но само ако длъжникът изпълни своята част от сделката. За добросъвестния това е мотивиращо и справедливо: знае, че ако 3 години живее скромно и плаща по силите си, ще бъде свободен човек накрая. В противен случай, ако нямаше перспектива за опрощаване, много хора биха се отказали да опитат изобщо и биха останали в сивия сектор цял живот.
"Светлината в тунела" - така можем да наречем положението на добросъвестния длъжник в личен фалит. Той е все още в тунела на дълговете, но вижда изхода напред, знае срока и условията да стигне до него. Това психологически е несравнимо по-добре от безкрайната неизвестност на "вечния длъжник", който не знае дали изобщо някога ще се измъкне.
Четвърто, за защитата на добросъвестните допринася и фактът, че законът изравнява донякъде позициите между длъжника и кредиторите. В обичайното изпълнително дело кредиторът държи лостовете - избира кога и какво да запорира, често най-напред взима лъвския пай (например един бърз кредитор може да запорира заплатата и да "изпревари" другите).
В несъстоятелността обаче всичко е централизирано и колективно: всички кредитори са в равни условия за класа си, няма гонка кой пръв ще вземе нещо. Това предпазва длъжника от агресивни единични действия, най- често от колекторски фирми, които към настоящия момент действат на ръба на закона. Също синдикът може да прекратява неизгодни договори на длъжника (например абонаменти, лизинги), ако те го товарят и вече няма нужда от тях. Тази гъвкавост позволява длъжникът да не остане обвързан с тежки договори, които иначе би бил длъжен да довърши. Законът му дава шанс да опрости живота си и разходите, за да се стабилизира.
Разбира се, защитата на добросъвестния длъжник не значи, че законът пренебрегва кредиторите - напротив. Самият механизъм работи, защото е баланс: длъжникът получава защита и прошка, но и кредиторите получават максимума, който е разумно възможно да се вземе. Точно добросъвестността е мерилото - законът награждава честния длъжник с опрощаване, но и наказва нечестния, лишавайки го от процедура. Затова може да се каже, че интересите на добросъвестния длъжник и тези на обществото съвпадат.
В крайна сметка, общественият интерес е задлъжнелите хора да не се превръщат в социално изолирани и икономически пасивни "роби на дълга", а да имат възможност за продуктивен живот. Личният фалит е социален отдушник - дава шанс на хиляди семейства да излязат от бездната на дълговете, като същевременно възпитава финансова дисциплина (длъжникът все пак плаща каквото може, не се поощрява безотговорност).