Войната подчерта намаляващото влияние на Близкия изток върху цените на петрола
Ограниченото движение на цените на петрола по време на израелско-иранската война подчертава нарастващата ефективност на енергийните пазари и фундаменталните промени в световното предлагане на суров петрол. Това сочи, че политиката в Близкия изток вече няма да бъде доминиращата сила на петролните пазари, каквато беше някога.
Скокът в цените на петрола след изненадващата атака на Израел срещу Иран беше значителен, но сравнително умерен, като се имат предвид високите залози в конфликта между съперниците в Близкия изток.
Протокът Ормуз – ключово място върху артерия от кръвоносната система на световния петрол
Цените на бенчмарка Brent, често считан за показател за геополитически риск, се повишиха от под 70 долара за барел на 12 юни (петък, деня преди първоначалната атака на Израел) до пик от 81.40 долара за барел на 23 юни (понеделник) след ударите на САЩ по иранските ядрени съоръжения.
Цените обаче рязко спаднаха същия ден, след като стана ясно, че отмъщението на Иран срещу Вашингтон - добре разгласена атака срещу американска военна база в Катар, която причини ограничени щети - по същество беше акт на деескалация. След това цените паднаха под нивата отпреди войната на 67 долара във вторник, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви, че Израел и Иран са се споразумели за прекратяване на огъня.
Сценарият на Страшния съд за енергийните пазари - Иран да блокира Ормузкия проток, през който преминават близо 20% от световните доставки на петрол и газ - не се случи. Всъщност, почти нямаше прекъсване на потоците от Близкия изток през целия конфликт.
Така че засега изглежда, че пазарите са били прави да не се паникьосват.
Намаляване на рисковата премия
Умереното колебание от 15% от ниска към висока цена по време на този конфликт предполага, че търговците на петрол и инвеститорите са намалили рисковата премия за геополитическото напрежение в Близкия изток.
Помислете за въздействието върху цените на предишните напрежения в региона:
- Арабското петролно ембарго от 1973 г. доведе до почти учетворяване на цените на петрола.
- Прекъсването на производството на ирански петрол след революцията от 1979 г. доведе до удвояване на спот цените.
- Нахлуването на Ирак в съседен Кувейт през август 1990 г. удвои цената на суровия петрол Brent до 40 долара за барел до средата на октомври.
- Началото на втората война в Персийския залив през 2003 г. доведе до 46% скок на цените.
Макар че много от тези прекъсвания на доставките - с изключение на петролното ембарго - в крайна сметка бяха краткотрайни, пазарите реагираха бурно.
Разбира се, човек трябва да бъде внимателен, когато сравнява конфликти, защото всеки е уникален, но реакцията на петролния пазар на големи смущения в Близкия изток - поне в процентно изражение --прогресивно намалява през последните десетилетия.
Разум и чувствителност
Има множество потенциални обяснения за тази промяна във възприеманата стойност на рисковата премия в Близкия изток.
Първо, пазарите може просто да са по-рационални, отколкото в миналото, предвид достъпа до по-добри новини, данни и технологии.
Инвеститорите са станали изключително находчиви в следенето на почти реалните условия на енергийния пазар. Използвайки сателитно проследяване на кораби и въздушни изображения на нефтени находища, пристанища и рафинерии, търговците могат да наблюдават производството и транспорта на петрол и газ, което им позволява да разбират по-добре балансите между търсенето и предлагането, отколкото е било възможно през предходните десетилетия.
В този последен конфликт пазарите със сигурност реагираха рационално.
Петролът продължава бързо да пада до нивото преди кризата с Иран
Рискът от прекъсване на доставките се увеличи, както и цените, но не прекомерно, защото имаше значителни съмнения по повод действителната способност или желание на Иран да нарушава морската дейност за дълъг период от време.
Друго обяснение за ограничените движения на цените може да бъде, че производителите в региона - отново рационални участници - са се поучили от предишни конфликти и са отговорили по същия начин, като са изградили алтернативни експортни маршрути и складове, за да ограничат въздействието на всякакви смущения в Персийския залив.
- Саудитска Арабия, най-големият износител на петрол в света, произвеждаща около 9 милиона барела на ден (почти една десета от световното търсене), сега разполага с тръбопровод за суров петрол, минаващ от брега на Персийския залив до пристанищния град Янбу на Червено море на запад, което би ѝ позволило да заобиколи Ормузкия проток. Тръбопроводът е с капацитет от 5 милиона барела на ден и вероятно би могъл да бъде разширен с още 2 милиона барела на ден.
- Обединените арабски емирства, друг голям производител от ОПЕК и регионален производител, с добив от около 3.3 милиона барела на ден суров петрол, разполагат с тръбопровод с капацитет 1.5 милиона барела на ден, свързващ техните наземни нефтени находища с нефтения терминал Фуджейра, който се намира на изток от Ормузкия проток.
И двете страни, както и Кувейт и Иран, също имат значителни складови съоръжения в Азия и Европа, които биха им позволили да продължат да снабдяват клиентите си дори при кратки прекъсвания.
Изместване на фундаменталните фактори
Може би най-важната причина за намаляващата загриженост на света от прекъсвания в доставките на петрол в Близкия изток е простият факт, че по-малък дял от световните енергийни доставки сега идват от Близкия изток.
През последните десетилетия производството на петрол се увеличи рязко в нови басейни като САЩ, Бразилия, Гвиана, Канада и дори Китай.
| Делът на ОПЕК в световните доставки на петрол намаля от над 50% през 70-те години на миналия век до 37% през 2010 г. и допълнително до 33% през 2023 г. според Международната агенция по енергетика до голяма степен поради скока в производството на шистов петрол в Съединените щати, най-големия потребител на енергия в света. |
Разбира се, световният пазар на петрол беше добре снабден преди последния конфликт, което допълнително облекчи опасенията.
В крайна сметка войната между Израел и Иран е още едно доказателство, че връзката между политиката в Близкия изток и цените на енергията е отслабнала, може би завинаги. Така че геополитическият риск може да продължи да нараства, но не очаквайте цените на енергията да последват примера му.
