Румъния стигна до момента за плащане на сметката

Търсят се $30 млрд. годишно. Румъния минава на диета. Очакват се болезнени реформи. Това са само някои от посланията на румънските политици в понеделник, когато встъпи в длъжност новото правителство в Букурещ.
Положението действително е критично. Проблемът с огромния бюджетен дефицит на страната през последните 5 години беше отлаган непрекъснато и той достигна до цели 9.3% в пълната с избори 2024 г.
Този дефицит се финансира с външен дълг, който се увеличава стремително и надмина 56% от БВП. Румъния заема пари при все по-високи лихви. Според много специалисти, ако не бъдат взети спешни мерки, Румъния би могла да изпадне в дългова криза, подобно на Гърция през 2010.

Илие Боложан – президент за няколко месеца може да стане и премиер на Румъния
Сега, след като изборите минаха, идва време за плащане на сметката. Тя е толкова голяма, че по всеобщо мнение няма как да бъде покрита без едновременно увеличаване на данъците и съкращаване на разходите. Освен това са нужни и реформи, за да не се повтори отново случващото се сега. Не е ясно обаче дали има политическа воля за повече от временно замазване на положението, след което да се върнат добре познатите стари привички в управлението.
Причините да се стигне дотук са известни. Обслужването на клиентелите на най-големите традиционни партии, управлявали страната през последните години; "отрицателната селекция на върха", израз, с който румънците описват поставянето на некомпетентни, но послушни "свои" хора на ръководни постове; прекомерното участие на тайните служби в политическия процес и, не на последно място - загубата на напредък в независимостта на правосъдието.
Във встъпителната си реч новият премиер, Илие Боложан, каза на румънците "извинявайте, че доведохме страната до това положение" (въпреки че той лично едва ли е сред пряко отговорните за това), и им обеща, че "реформата ще започне с държавата и политическата клиентела". Дори и засега да няма основания да не се вярва в искреността на Боложан, съвсем не е сигурно доколко той има власт да осъществи пожеланията си.

Правителството, което той ръководи, беше родено след мъчителни едномесечни преговори. То е подкрепено от всички проевропейски партии - Социалдемократическата (ПСД), Национал-либералната (ПНЛ), Демократичния съюз на унгарците в Румъния (УДМР), Съюза "Спасете Румъния" (УСР) и групата на депутатите, представляващи националните малцинства. Тоест с изключение на УСР това е повторение на коалицията, довела Румъния до сегашното положение и предизвикала огромния антисистемен вот на президентските избори, до чийто втори кръг достигнаха независимият Никушор Дан и националистът Джордже Симион.
Кандидатът на управляващите тогава ПСД-ПНЛ-УДМР и групата на малцинствата Крин Антонеску достигна до безславните 20.02% и отпадна от надпреварата.

"Отваряме нова глава": новото румънско правителство се закле пред новия президент
Парламентарната аритметика обаче е друга. Проевропейско мнозинство без ПСД е невъзможно. С този коз в ръка най-голямата партия в Румъния, управлявала най-дълго през последните 35 години и най-близо до определението "партия-държава", успя да наложи основните си искания по време на преговорите за новото правителство. На първо място тя наложи волята си за ротация на премиерите: Илие Боложан, против първоначално обявеното му желание, ще бъде премиер само до април 2027, когато ПСД ще назначи друг министър-председател до края на мандата през декември 2028.
Още по време на преговорите Константин Тома, ПСД, кмет на град Бузъу, вътрешна опозиция в партията, обобщи, че планът е "ако ПСД не получи максимума (т.е. ротация", при която други "да вадят кестените от огъня" чрез "премиер жертва", а после "да дойде ПСД в ролята на спасител"), то социалдемократите да не влизат в правителството. Ролята на Боложан изглежда отслабена и по друга причина: ПСД, както и другите партии, номинираха сами своите министри, без да е ясно какъв е авторитетът на премиерът да ги смени при неизпълнение на програмата на реформи.
- Социалдемократите получиха "доходоносни" министерства (енергетика, транспорт, земеделие), както и ключовото за евентуална реформа министерство на правосъдието: в последните години сме свидетели на признаци за загуба на независимост на съдебната система, както и за изпълняване на политически поръчки, в това число и от хвалената в миналото Национална дирекция за борба с корупцията (ДНА). В първия ден на новото правителство ПСД получи и друг важен пост в правосъдието: румънският Сенат одобри кандидата й, Михай Бусуйок, за нов член на Конституционния съд.
- Според разпределението на министерствата изглежда, че предстоящата икономическа реформа остава основно в ръцете на ПНЛ, която получава министерството на финансите и министерството на европейските фондове. Интересен е изборът на Драгош Пъслару за министър на европейските фондове: той не е член на ПНЛ, а на извънпарламентарната реформистка, проевропейска партия на бившия премиер Дачиан Чолош, което може би е знак, че в дългосрочен план реформистите в ПНЛ начело с новия премиер Илие Боложан вероятно желаят по-голямо обединение на проевропейските сили.
- На последно място, УСР - новата партия в тази своебразна румънска правителствена "сглобка", получава две министерства, които нямат нищо общо с досегашния ѝ реформистки и антикорупционен профил: на външните работи и на отбраната. Тези две министерства са свързани и с едни от основните прерогативи на новия президент Никушор Дан, с когото вероятно ще работят заедно.
От една страна, това разпределение е знак, че Румъния ще има ясна позиция про-ЕС, про-НАТО и про-Украйна. От друга, остракирането на УСР в тези области показва, че Съюзът "Спасете Румъния" ще има ограничена възможност да влияе на необходимите реформи във вътрешнополитически план. Същевременно УСР, която дотук израсна като антисистемна и антикорупционна градска партия, осъзнава, че след "сглобката" с мейнстрийм партиите ще трябва да оформи нов профил пред избирателите си.

Новият председател на "Спаси Румъния", Доминик Фриц - германецът, кмет на Тимишоара - даде заявка, че вече няма да залага на известната и в Румъния мантра за "ново дясно обединение", а ще се опита да изгради "центристка партия, която се интересува най-вече от проблемите на обществото". Това няма да е лесно, тъй като в УСР има също и много дясно- и дори неолиберално настроени политици.
Притеснителен факт е и че много от министрите в новия кабинет всъщност са министри от предишното правителство, което не е знак за осъзнаване на необходимостта от дълбока реформа. От 18 членове на новото правителство седмина са били министри и в предишното, чиито грешки тъкмо трябва да бъдат поправяни. |
Реформите не са сигурни, но вдигането на данъците и таксите е неминуемо.
Основен въпрос тук е кой ще плати! Обикновените граждани или партийните апарати и привилегированите от системата? Сами по себе си обявените досега мерки не отговарят ясно на този въпрос.
Така например съобщението за намерение за съкращаване на 20% от хората, работещи в централната администрация, не пояснява по какви точно критерии ще бъдат направени тези съкращения и не дава гаранции, че "нашите хора" ще бъдат обезпокоени. Обещанието на министъра на финансите Александру Назаре - че реформата на приходната агенция "не трябва да доведе до лов на дребни и средни предприятия", където "да се прави на строга", докато е "мека с големите", е хубаво пожелание. Но не и гаранция предвид това, че в миналото румънският НАП е показвал забележителна устойчивост на опити за реформиране.
Други от предвидените нови данъци и такси със сигурност ще повлияят върху благосъстоянието на повечето румънци:
- повишаване на акцизите с 10%,
- увеличение на данъците върху собствеността,
- по-високи пътни такси,
- скок при данъка върху дивидентите от 10 на 16%,
- всички намалени ставки на ДДС (без тези за лекарствата и храните) се приравняват с общата от 19%.
Засега се отлага увеличението на ДДС от 19% на 21%, което беше основна точка на неразбирателство между президента Никушор Дан (обещал, че няма да има вдигане на ДДС) и Илие Боложан. На заседанието на ЕКОФИН на 20 юни министрите на финансите на ЕС решиха да отложат решението за санкциониране на Румъния за прекомерен дефицит и дадоха срок на Букурещ до 15 октомври за изработване на план за постепенно сваляне на дефицита до 3% през 2030. Тази година целта е намаляването му до 7%. Това решение в Брюксел всъщност отпуши преговорите за правителството, отлагайки решението за ставката на ДДС за есента.
Сред мерките има и такива, които са насочени директно към едрия бизнес или сфери, които не засягат директно благосъстоянието на обикновените румънци:
- борба с неплащането на данъци в областта на петрола, вноса на зеленчуци и плодове и вноса от Азия;
- данъци върху печалбите от криптовалути и социални мрежи;
- допълнителни данъци върху хазарта;
- данъци върху прекомерните печалби на банките.
Друга важна мярка е облагането на пенсиите, по-големи от 800 евро със социални осигуровки - ще бъде облагана с 10% сумата, надвишаваща 800 евро. Тази мярка обаче разрешава само частично проблема с т.нар. специални пенсии, които предизвикат гнева на обикновените румънци, но така и не биват премахвани от години насам.
Някои магистрати се пенсионират на 48 години и получават до 14 хил. евро месечна пенсия.
Премахването на подобни пенсии не зависи само от правителството, а трябва да бъде гласувано в парламента, което е малко трудно да се случи и в настоящата му конфигурация. Никой не говори и за намаляване на партийните субсидии.
При полагането на клетва от новото правителство президентът Никушор Дан изрази оптимизъм, че Румъния може да се справи с финансовите си проблеми, аргументирайки се с това, че "частният бизнес е удвоил БВП на страната за последните 10 години". Президентът каза също, че страната си поставя за цел да бъде приета в ОИСР до края на 2026.

По думите и на самия Боложан неговото правителство ще бъде "правителство жертва". Той признава, че някои от мерките ще бъдат болезнени. Премиерът казва, че ще следва принципа, че политиците "трябва да страдаме заедно с румънците" - не е ясно обаче доколко всички членове на управляващата коалиция са съгласни с този принцип.
Профилът на самия Боложан е много интересен. Той има три последователни мандата като кмет на град Орадя, перлата на сецесиона на територията на днешна Румъния, близо до унгарската граница. Превръща града в пример за добро управление, привличане на инвестиции и изграждане на инфраструктура. Затова пък е недолюбван от централата на собствената си партия в Букурещ, чийто действия той не се церемони да критикува остро. Боложан беше яростен противник на коалицията с ПСД през 2021. Иронията е, че днес парламентарната аритметика го принуждава да ръководи правителство, подкрепяно от коалиция със същата партия.
Боложан тръгва от частния бизнес - като млад има магазин в собствения си град. Води дълги битки с администрацията и като бизнесмен, и като кмет. Критикуван е за авторитарен стил и неспособност да води дълги преговори. Заради този стил и заради характерните му събрани вежди на шега често го наричат Angry bird. Една негова постъпка от далечната 2007 като главен секретар на правителството характеризира стила му на управление: той шокира работещите в правителството, като махна телевизорите от всички кабинети в сградата и ги дари на домове за сираци.

Румъния трябва да отговори днес сигурна ли е, че Симион може да ръководи като президент
През следващите 22 месеца освен предизвикателствата, свързани с правителството, Боложан вероятно ще се опита да консолидира и позициите на реформаторски настроените кръгове в ПНЛ.
Отстъпките, направени пред социалдемократите по време на преговорите за правителство, се дължат и на други два фактора.
- Съществува страх от това, че консервативните кръгове в ПСД биха могли да решат партията да се коалира с националистическите партии в парламента, които спечелиха една трета от мандатите на изборите миналия декември.
- Никой не иска избори точно сега: според едно социологическо проучване ако би имало избори днес, националистическият Алианс за обединение на румънците (АУР) би спечелил убедително с около 40% от гласовете, далеч пред ПСД (17%), ПНЛ (16%) и УСР (12%).
Тези сондажи обаче парадоксално вещаят и стабилност на правителството, което в момента никой от мнозинството не изглежда да има интерес да разруши. Безалтернативни изглеждат и спешните икономически реформи.
Съпротивлението на системата, на мрежата от привилегировани обаче не е за подценяване и съвсем не е сигурно, че решителността на президента, на премиера и на няколко министри могат да го преодолеят в дългосрочен план. В момента изглежда, че в Румъния има сили, които искат да направят "възможно най-доброто", а надеждата е, че няма да се получи "както обикновено", а все пак малко по-добре. Защото надвисналата опасност от победа на крайната десница, проявила се на отминалите президентски избори, е само отложена за след четири години, а не безвъзвратно преминала.