Преди около век Мао Дзедун основателно се пита: "Кои са нашите врагове? Кои са нашите приятели? Това е най-важният въпрос за нашата революция". Днес Кевин Робъртс, революционер от съвсем различен идеологически спектър, президент на свързаната с Тръмп фондация "Херитидж", твърди, че "сме в процес на втора американска революция". Това е катаклизъм, който предизвика промяна както сред космополитните либерали, така и сред крайнодесните националисти на стария континент. Завръщането на Тръмп на власт промени разбирането на Америка за нейните приятели и врагове в Европа. Днес водещи американски политици си говорят приятелски с крайнодесни европейски лидери и възприемат привържениците на либералната демокрация на континента като врагове. В отговор

Както показва последното проучване на Европейския съвет по външни отношения (ECFR), макар мнозинството от европейците да смятат, че Тръмп носи вреди на Америка, на собствената им страна и на световния мир, повечето поддръжници на европейската крайна десница симпатизират на революцията на Тръмп. Те настояват, че политическата система на САЩ работи добре, докато европейската е разрушена.

Очаровани от събитията в САЩ, тръмпистите в Европа мечтаят за масови депортации на мигранти, но запазват мълчание по темата за търговската война на Тръмп срещу Европа.

Ала какво по-конкретно може да постигне европейската десница, като подражава на Тръмп, и какво могат да спечелят европейските либерали, като му се противопоставят? Съюзът между европейските националисти и MAGA движението на Тръмп едва ли е брак, благословен свише. Макар лидери като Виктор Орбан в Унгария да са въодушевени от идеята, че САЩ са на тяхна страна, трудно може да се каже, че съответни им национализми имат много общо помежду си. Из офисите на крайнодесните лидери на стария континент човек може да види окачени стари географски карти, на които границите на съответната страна покриват обширни територии от една отминала епоха, докато в офиса на Тръмп човек може да види само ретуширани семейни снимки.

Когато се позовава на предшествениците си, той го прави само за да изтъкне, че е по-добър от тях. Когато говори за превръщането на Газа в петзвезден курорт, той се изказва като магнат на недвижими имоти, за когото нациите са само наематели на земите, в които живеят. За европейските националисти, вдъхновявани от принципите на кръвта и почвата, Бог е отредил всяко парче от територията на континента на белите европейци и техните потомци.

Традиционно партиите на европейската крайна десница представят себе си като пазители на националния суверенитет и националната традиция срещу гражданите без родина в Брюксел. Днес те се представят като част от транснационално революционно движение, възприемайки риториката на фундаменталисткото християнство и цивилизационния конфликт, която може и да печели гласове в Америка, но не е задължително да има успех в Европа.

Победата на Марк Карни в Канада, постигната на вълната на патриотичното раздразнение, вдъхнови лидерите на ЕС, които преживяват криза на идентичността, да повярват, че съпротивата срещу Тръмп е най-добрият път към тяхното преизбиране. Ала това също не е универсална рецепта за успех. Само там, където Тръмп играе с иредентистката карта, както стори по отношение на Канада, либералите могат да разчитат на масова мобилизация.

Заради фантасмагоричната заплаха на Тръмп да анексира Гренландия днес датчаните са най-активните антитръмписти в Европа, но ефектът на Карни не се наблюдава другаде в ЕС. Тръмп може и да е двуличен партньор, но повечето европейци са готови да живеят с него, защото са скептични относно способността на ЕС да се защитава. Подобно на семейна двойка, женена от десетилетия, те не могат да си представят да живеят сами.

След Брекзит европейската крайна десница беше също толкова въодушевена от национализма на т.нар. брекзитиъри, опиянена от идеята за "връщането на контрола". Много евроскептици поискаха референдуми за напускане на ЕС. Ала Брекзит скоро се превърна в пасив, а подражаването на британците бързо излезе от мода. Така че кой печели и кой губи от "втората американска революция" ще зависи не само от провалите и успехите на Тръмп у дома, но и от способността на европейските лидери да се възползват от момента Тръмп, за да изградят нова политическа идентичност за себе си.