Около 25% от общинските многопрофилни болници са на ръба на финансовото оцеляване
"Дневник" публикува обобщението на анализа "Реформирай болничната карта в кратки стъпки: Случаят с общинските многопрофилни болници" на Института за пазарна икономика (ИПИ). Заглавието е на редакцията.
България води сред европейските държави по важни показатели за болничната помощ. Големият брой болници с много легла рисуват картината на широка мрежа от разпръснати на територията на страната сравнително малки лечебни заведения, част от които имат съвсем ограничена дейности и приходи.
Всичко това говори за ниска ефективност на разходите и съмнително качество на здравните услуги. Всякакви опити за намаляване на броя на болниците до момента са били посрещани с крайно неодобрение и съпротива от страна на местното население, но в същото време то не изглежда да използва услугите им в достатъчна степен.
Част от болниците трябва да се трансформират в услуги за най-слабите
От друга страна, затрудненията на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) с контрола на разходите за болнична помощ също поставят на дневен ред въпроса какво да се прави с големия брой болници. Сравнението на една близка категория лечебни заведения, каквато са общинските многопрофилни болници (МБАЛ), дава възможност да се направят наблюдения и изводи за тяхното представяне и резултати.
Разглежданите в анализа общински болници са сравнително малки, с ограничена дейност, по-ниски разходи спрямо пациент и спрямо болничния престой. Възможностите за повишаване на натовареността при тях са относително слаби поради наличието на много болници в близка околност една спрямо друга.
| Около 20-25% от общинските МБАЛ са на ръба на финансовото оцеляване и при тях е трудно да се говори за предоставяне на адекватни здравни услуги, ако съдим по обема и видовете дейност (брой клинични пътеки и преминали пациенти). |
Ниските стойности на извършената дейност поставят множество въпроси и относно качеството на медицинските услуги в тях.
Основните наблюдения от анализа са:
- Широката мрежа от болници и тежестта на разходите за болнично лечение в България поглъщат значителен ресурс и изкривяват възможностите за насочване на средства към превантивни мерки.
- По-високият брой пациенти се свързва с по-нисък среден разход на един пациент. • По-дългият болничен престой се асоциира с по-ниски разходи на един леглоден.
- Общинските МБАЛ са обслужили средно 4 хил. пациенти за една година, като 4 от тях - по-малко от 1000 пациенти за една година.
- Близо половината от общинските МБАЛ не предоставят ключови здравни услуги като раждане, а в част от останалите броят на тези дейности е силно ограничен.
- В 12 от 72 общински МБАЛ не са се лекували инсулти през 2024 година, като тромболиза са извършвали 13. При ортопедичните операции натоварването е много ниско.
ИПИ дава и възможни решения на проблема с големия брой болници, разпръснати на територията на България:
- Трансформация на общинските многопрофилни болници от МБАЛ в лечебни заведения, предлагащи дългосрочни здравни грижи. В България, по данни на Евростат, такива почти не функционират, макар да са крайно необходими с оглед застаряването на населението и постепенното обезлюдяване на населени места. Организацията и финансирането на подобни услуги е в периферията на здравната и социалната политика. Дългосрочните здравни грижи могат да са както в болнични условия, така и под формата на извънболнични грижи. И в момента в много от общинските болници на практика се извършват дългосрочни медицински грижи, прикрити зад активно лечение - добре би било тази практика да се легализира.
- Трансформация в заведения, предлагащи социални услуги за възрастни хора - този вариант предполага изключване на настоящи лечебни заведения от категорията "лечебни заведения за болнична помощ" и преобразуването им в заведения за социална услуга. Това изисква координация и общи действия заедно със структурите на Министерството на труда и социалната политика (МТСП)/Агенция за социално подпомагане (АСП) заедно с общините.
- Консолидация - или обединение с близки МБАЛ от други общини, с областни болници или други лечебни заведения за активно лечение. Този вариант изисква реорганизация на мрежата от лечебни заведения на областно ниво и приоритизиране на това какви здравни услуги са необходими и къде те да се предлагат. Потенциалът за консолидация на болниците на местно ниво е значителен. Това ще позволи и адекватно разпределение и използване на наличния капацитет от медицински специалисти и медицинска техника. Здравната карта в момента изобщо не отчита подобни възможности и това следва да се коригира.
- Приватизация или закриване на болници - крайна мярка, която ще доведе до намаляване на общия брой болници в България. За част от общинските МБАЛ този вариант е без алтернатива. Той предполага наличие на добре функционираща спешна помощ в региона и сравнително добре развита система на извънболнична помощ, така че да е налице широк и адекватен достъп до необходими медицински услуги за местното население. Не е задължително (а и е невъзможно) да има "сграда-болница" на пешеходно разстояние от всеки един пациент, за да се осигури добър достъп до качествено здравеопазване. Съществуват съвременни модерни методи на диагностика и лечение (включително телемедицина) и разнообразни форми на осигуряване на транспорт (включително въздушен при спешни състояния) до болница за активно лечение. Ще отбележим и че оптимизирането на болничната карта ще позволи на работещите болници да разширят дейността си и да подобрят състоянието си. Тази мярка изисква обаче и силна степен на подкрепа - политическа, от страна на управляващите системата органи и професионалните организации на медицинските специалисти. Проблемът няма да се реши от само себе си, следователно е важно добре да се планират изброените дотук мерки.
Повече четете - тук.
Линк към интерактивната версия на картата на общинските многопрофилни болници за активно лечение (МБАЛ) към декември 2023 г. - тук.