Последните случаи на арести на политически свързани лица показват добре някои несъвършенства на наказателния процес, както е уреден понастоящем в България. Българският наказателен процес не съдържа всички гаранции за правата на заподозрения или обвиняемия и в тези пунктове не съответства на европейските изисквания.

Един пример е прекомерната употреба на мярката за неотклонение задържане под стража. След шумното отразяване на задържането на някой кмет, заместник-кмет или общински съветник следва неизменното искане за неговото постоянно задържане под стража. За да бъде едно лице задържано под стража, трябва да са налице две условия - да е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, заради което го задържат, и че е налице реална опасност лицето да се укрие или да извърши друго престъпление.

В българския процес обаче съществуват и редица други условия, които могат да обосноват това обвиняемият да бъде задържан. Тези моменти не съответстват на минималния стандарт, установен в европейската директива за презумпцията за невиновност (Директива 2016/343). Този минимален стандарт е създаден, за да се гарантира, че задържането под стража е само крайна мярка, използвана в редки случаи, когато е действително необходимо и никоя друга, по-лека мярка не би могла да гарантира справедлив съдебен процес. Съгласно европейското право най-важният критерий, който позволява задържане под стража, е опасността лицето да се укрие.

С неубедителните мотиви за задържане под стража на всяко лице, публично обвинено в извършването на престъпление, и твърде голямата честота и продължителност на задържанията

която не позволява лицето да се представя пред обществеността като виновно.

С многобройните медийни съобщения какво и как е извършил всеки кмет, заместник или общински съветник ставаме свидетели на точно обратното - в обществото се създава внушение за виновността им, а дали тези обвинения биха били доказани в съда остава силно несигурно. Все пак българската прокуратура не може да се похвали с успехи в борбата с корупционните престъпления.

Фактът, че става дума само за функционери на опозиция, трябва и много да ни плаши. Това означава, че всеки, който не е съгласен с формалната или неформалната власт на установеното статукво (в парламента, прокуратурата и отчасти - в съда) може да бъде подложен на подобна репресия.

На следващо място преживяното от съпругата на задържания шумно кмет на Варна Благомир Коцев илюстрира

Разказът на съпругата на Коцев доби огромна популярност и предизвика вълна на съпричастност - тя по никакъв начин не изглежда да е заподозряна в извършването на престъпление, а сцената с претърсването в дома ѝ пред две малки деца - на 2 години и на 1 месец - няма как да оставят равнодушни дори и най-закоравелите потребители на новини. Агентите, които претърсват дома, заявили, че няма да се обажда на адвокат.

Тази фраза е дълбоко проблемна обаче.

Това важи с още по-голяма сила за случаите, когато са засегнати някакви права - на лична неприкосновеност и сигурност, на дома и кореспонденцията най-малко. Всъщност съгласно българския наказателен процес претърсване и изземване не се извършва в присъствие на адвокат. Изискването е само за поемни лица и на пълнолетен член на семейството.

Това ограничително представяне на достъпа до адвокат в наказателния процес отново

и по време на претърсвания и изземвания и при всички положения - от първия момент на задържането (Директива 2012/13, Директива 2013/48 и Решение на Съда на Европейския съюз по дело C-209/22).

Първият момент на задържането е този, след който лицето не може самостоятелно да прави нищо и е "в ръцете на властите". Няма значение дали формално е издадена заповед за арест или дали е повдигнато обвинение.

Фундаментален проблем в българския наказателен процес е, че той не разпознава формално фигурата на "заподозрения", докато европейското право дава защита и на това лице.

Всъщност въвеждането на тези минимални европейски стандарти в българския наказателен процес е предмет на обсъждане на не една работна група за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс. В тези работни групи аргументи, че действително трябва да се гарантира достъп до адвокат, включително в следствени действия, не среща разбирането нито на експертите от институциите, нито на утвърдени имена в наказателното право. Липсва и разбирането, че заподозреният би трябвало също да се ползва от закрила на основни права и така да бъдат пресечени евентуални репресивни действия.

Европейските директиви, които гарантират минимални стандарти в наказателния процес не са транспонирани в тяхната цялост в България. Заради това страната е обект на няколко наказателни процедури, започнати от Европейската комисия. Последното съобщение е от май 2025 година за неправилното транспониране именно на Директива 2013/48 за правото на достъп до адвокат и на осъществяване на връзка при задържане. Липсва информация за предприетото от страна на Министерство на правосъдието за спаряването на ендемичния проблем с липсата на гаранции в наказателния процес.

Минималните стандарти гарантират, че правата ще бъдат спазени дори ако съответното лице е виновно в извършването на престъпление.