Много държавни посещения са просто символични актове, които нямат почти никакво политическо съдържание или трайно значение. Но от време на време едно такова посещение променя формата на международните отношения. Възможно ли е наскоро приключилото пътуване на френския президент Еманюел Макрон в Лондон да е едно от тях?

Тридневното пътуване на Макрон, първото държавно посещение на държавен глава на Европейския съюз във Великобритания след Брекзит през 2020 г., беше изпълнено с много помпозност и показност. Но то беше съсредоточено и върху политиката и политиките, което отразява дълбоката промяна в обстоятелствата в Обединеното кралство след напускането на ЕС.

По време на сътресенията, свързани с психодрамата на Брекзит, интересът към конструктивен диалог беше слаб, а отношенията на Лондон с Европа останаха да бъдат определяни от колебливото му излизане от блока. Но почти десетилетие по-късно Доналд Тръмп отново е в Белия дом и започна търговска война срещу света. Руският президент Владимир Путин разруши европейския ред за сигурност. А китайският президент Си Дзинпин прибягна до заплахи за икономическа принуда - поразителен обрат спрямо "златната ера" на отношенията между Обединеното кралство и Китай, обявена през 2015 г.

Още по-драматични са може би промените в ЕС. Големите политически инициативи, стартирани по време на посещението на Макрон в Обединеното кралство, отразяват силите, които преобръщат блока на 180 градуса.

Тази нова ориентация се ползва с широка подкрепа. Според неотдавнашно проучване на общественото мнение, проведено от Европейския съвет за външна политика, много европейци подкрепят увеличаването на разходите за отбрана, наборната военна служба и разработването на европейска или национална ядрена възпираща сила.

На този фон Макрон и британският министър-председател Кийр Стармър направиха първата смела стъпка към създаването на независима ядрена възпираща сила с Декларацията от Нортууд, в която се съгласиха, че "няма екстремна заплаха за Европа, която да не предизвика отговор от страна на нашите две държави".

Политиците на ЕС сега говорят за намаляване на риска, диверсификация и задълбочаване на единния пазар, вместо да се стремят към споразумения за свободна търговия. Макар че Обединеното кралство даде ясно да се разбере, че няма да се присъедини отново към единния пазар или митническия съюз, въпросът е дали страната може да убеди ЕС, че може да разчита на нея да помогне на блока да постигне новите си търговски цели, или ще получи недружелюбно отношение, тъй като се смята, че представлява риск за тези цели.

В резултат на този поврат основните европейски политици се насочиха към защита на националния суверенитет - от Русия, Китай, Тръмп и миграцията - докато се опитват да ограничат популистките партии като Националния сбор на Марин Льо Пен и "Алтернатива за Германия". На този фон Стармър и Макрон подписаха важното споразумение за връщане на мигранти.

Високопоставен германски политик ми каза колко е впечатлен от това, че Обединеното кралство запълва лидерския вакуум, създаден от пренебрежението на Тръмп към Украйна.

Срещата на върха ЕС - Великобритания през май предостави ясна рамка за задълбочаване на отношенията, не на последно място чрез Партньорство за сигурност и отбрана, което проправя пътя за британското участие в европейските програми за отбрана.

Но правителството на Обединеното кралство остана твърде предпазливо в други области. Най-вече Стармър внимаваше да не премине червените линии, които Лейбъристката партия сама си е наложила: без свобода на движение, без митнически съюз и без единен пазар. Бъдещите историци може би ще се запитат защо Стармър не се е прицелил по-високо.

Променящата се международна обстановка предлага на Стармър ясна възможност да преначертае политическата карта на Европа, което би го утвърдило като един от най-значимите британски лидери. Но за да направи това, Стармър трябва да убеди британските избиратели, че днешна Европа е различно същество от това, което те си представят: отбранителна общност, която е по-скоро фокусирана върху опазването на континента, отколкото върху преодоляването на националната държава. И той трябва да обясни как страната му може да помогне за изграждането на този нов европейски ред за сигурност, стига да спре с мисленето в стандартите на Брекзит.

Тъй като се очертава една постлиберална Европа, Великобритания трябва да престане да се придържа към миналото и да се възползва от възможността да оформи бъдещето на континента по начин, който защитава нейните интереси. Това изисква да се признае, че както ЕС, така и Обединеното кралство са навлезли в нова ера.

© Project Syndicate