Натрапчиво става усещането, че нереформираните антикорупционна комисия, прокуратура и други органи, които борят избирателно престъпността, действат като институционални проксита на Пеевски и Борисов срещу техните критици и инакомислещите въобще.

Корупционният скандал, поразил "Продължаваме промяната", ускори на макс спекулациите как Пеевски може да стане премиер. "Пеевски - премиер, Борисов - президент: това ли е планът?", попита в свой анализ в "Дойче веле" проф. Евгений Дайнов. Лидерът на "Спаси София" Борис Бонев призова по БНТ (цитиран в "Сега"): "Само обединени можем да спрем Борисов и Пеевски" - в противен случай Пеевски може да стане министър-председател. Проф. Михаил Константинов от новото начало на "Галъп" дори привидя по "Радио Фокус" как "ДПС - Ново начало" "се приближават вече към първата политическа сила и скоро първата плюс втората партия ще могат да направят самостоятелно управление".

Още по-мрачна прогноза прави доц. Смилов: "Държавата може да е завладяна от частни интереси, но използването на служби и съдебни органи за репресия срещу политическия опонент е крачка към диктатура и е фашизоидно поведение".

Първо Пеевски овладя ДПС, сега минава като валяк през местната власт в смесените региони, а вече и отвъд тях, и открито заявява, че иска да управлява държавата. С което наруши едно отколешно табу в създадената на етническа основа партия на българските турци. На всичкото отгоре, колкото по-слаба става либерално-демократичната опозиция в лицето на "Продължаваме промяната" и "Демократична България", толкова повече нараства относителната тежест на изтъканите от клиентелистко-корупционни мрежи ГЕРБ и "ДПС-Ново начало".

Ако втората му част звучи някак си по-достоверно (като нищо с рамото на ДПС-НН лидерът на ГЕРБ може да овладее "Дондуков" 2), първата има по-скоро хипотетична стойност. Да, Борисов се съобразява все повече с Пеевски. Първо - заради голямото влияние, което се приписва на последния върху прокуратурата, съда и различни надзорни органи. Второ - заради съществуването на кабинета "Желязков" по волята на "опозиционера" Пеевски.

Преди вота на недоверие към правителството за провал във фискалната политика и еврозоната, поискан от "Възраждане" и подкрепен от другите националисти, Борисов беше ясен: "Ако "ДПС - Ново начало" не застанат в сряда и четвъртък до нас, няма да има правителство". А след предизвестения провал на вота, ребрандиралият се като евроатлантик Пеевски не остави никакви съмнения, че съдбата на кабинета е в негови ръце. Той заяви уверено, че следващите парламентарни избори ще са редовни и ще са четири години след последните. Лидерът на "ДПС - Ново начало" призова "всички да се събудят, да спрат с това губене на време и да работят".

Възможно е, макар да е малко вероятно, съществуващото по волята на Пеевски правителство на малцинството около ГЕРБ да оцелее до 2028 г. Въпреки уверенията му обаче не трябва да се зачерква и популярният сценарий за предизвикани от самия него предсрочни избори след официалното влизане на България в еврозоната на 1 януари. Те ще бетонират властовите позиции на ДПС-НН. При определено развитие на събитията като втора политическа сила тя може да получи и проучвателен мандат за съставяне на правителство. Но той надали ще се увенчае с катапултирането на Пеевски на премиерския пост, дори ГЕРБ да мине психологическата бариера и да поиска да се колаборира открито с тази партия.

Вярно, Борисов не се притеснява никак, че Пеевски е санкциониран за корупция от САЩ и Великобритания. Напротив, неотдавна лидерът на ГЕРБ подсказа, че се работи за изваждане на Пеевски и бившия финансов министър от ГЕРБ Владислав Горанов от санкционирия списък на САЩ "Магнитски". Защото попаднали в тях по доноси. Но едно е да управляваш с компрометиран политик зад гърба си, съвсем друго е да му постелеш пътя към премиерския пост.

Първо - Борисов ще си направи политическо харакири, ако се опитва да пробутва на европейските партньори на ГЕРБ, с които се хвали толкова много и така свойски, как ортаклъкът му с лидера на ДПС-НН е направил последния премиер. Не е лошо да си припомним, че в края на м.г. либералите в Европейския парламент поискаха изключване от групите си на ДПС на Пеевски, непосредствено след като той беше избран за единствен председател на партията. На следващия ден Пеевски сам я извади от либералния блок и по-късно тя влезе в групата на консерваторите и патриотите.

Второ - не трябва да се забравя също така, че е възможно все пак в определен момент президентът Радев да слезе на политическия терен. И така да спомогне за зачеркване на сценария "Пеевски - премиер". Ако Радев стане партиен лидер, стъпил върху все още най-високия си рейтинг в държавата и умерения си популистки стил на социален консерватор, като нищо ще обере вота на маси от разочаровани от сегашните партии избиратели. Така парламентарната конфигурация може да се промени из основи, при това в силен ущърб на тандема Борисов - Пеевски.

Трето - въпреки че Пеевски "българизира" ДПС- НН, като подчинява кметове, които не са етнически турци чрез стратегията си "Ново начало за развитие на регионите", Движението в основата си остава етническа партия. По ред причини все още е трудно да си представим, че такава една формация може да излъчи министър-председателя на България.

Въпреки че след фаталната "сглобка" дежурната протестната енергия на либерално-демократичната общност се спихна, примерът на 2013 г. и 2020 г. показва, че тя може бързо да се регенерира и мобилизира. Стига да има достатъчно силен и знаков дразнител, символизиращ завладяването на държавата от политико-олигархични интереси.

През 2013 г. бушуваха най-мощните и продължителни протести през новия век. В първия случай - заради мимолетния избор на Пеевски - тогава само "обикновен" депутат от ДПС, бизнесмен с разнопосочни интерес и неформален медиен бос - начело на ДАНС. През 2020 г. Борисов пък беше обект на масови демонстрации, предизвикани от корупционното управление и арогантния му стил на поведение. Тогава правителството не падна, но на следващата година партията изпадна от властта за по-дълъг период от време.

Макар че имат сериозна възрастова разлика (лидерът на ГЕРБ е на 66 години, а водачът на ДПС-НН - на 45), и двамата са в политиката вече четвърт век. Те станаха политици в късния период на прехода към демокрация, ако приемем, че той свършва формално с присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Това е времето, когато идеологиите започнаха да играят все по-слаба роля в българската политика, а прагматизмът и умереният популизъм се оказаха водещото начало в нея. Борисов и Пеевски направиха прощъпалника си в далечната 2001 г. благодарение на НДСВ. Тогава Борисов стана главен секретар на МВР, а Пеевски - член на царската партия, и започна да прави кариера в изпълнителната власт.

Между двамата има и значими разлики. Бившият охранител, гравитирал около групировката СИК - по-късният "Генерал Борисов", символизираше първоначално надеждите на немалко българи за скъсване с корупционния модел и високомерието на политическата каста. Пеевски на свой ред обикновено е бил "на сянка" в политиката, но винаги на една ръка разстояние- когато се налага и на когото се налага. В крайна сметка имената и на двамата са се превърнали в символ за опорочаване на политическия процес и дефектната демокрация в България.

Превръщането му в траен политически фактор, ако не се брои решаващото покровителство на Доган, щеше да бъде немислимо без толерирането му от премиера Борисов през периоди 2009 - 2021 г. Тогава между тях съществуваше нещо като негласен пакт с мирис на корупция: силният човек на ГЕРБ осигуряваше чадър за бизнес експанзията на бъдещия "феномен" в ДПС, а агресивната медийната група на последния и паяжината от сателитни медии около нея даваха мощна публична подкрепа на първия.

Борисов и Пеевски имат и нещо друго общо помежду им, което е далеч по-важно. Винаги се радват на благосклонно отношение на прокуратурата и антикорупционните структури, които иначе гонят избирателно и усърдно политическите им противници. Борисов се измъкна сух от "Ало, Ваньо", "Барселонагейт", "Чекмеджегейт", "Ще му размажа физиономията...". При Пеевски казусите с успешна развръзка миришат силно на "Булгартабак", КТБ и нейния фалит, "ДП - "държавно предприятие" в едно емблематично тефтерче и т.н. Е, единият беше арестуван нескопосано (и впоследствие оправдан), заради иначе звучащия резонно сигнал за изнудване на хазартния бос Васил Божков. Другият е санкциониран в чужбина за корупция, но не и в самата България.

Въпреки че шансовете Пеевски да стане премиер са по-скоро теоретични, от което намаляват рязко и шансовете Борисов да бъде президент, своеобразният им тандем носи рискове за посоката, в която ще се развива България. Независимо че услужливи анализатори и глашатаи го заливат обилно с глазурата на евроатлантизма, подкрепата за Украйна, въвеждането на еврото.

В крайна сметка 25 години са прекалено дълъг период за корпулентни политически кариери. Дори в дефектна демокрация като България.