Българската демокрация е в опасност и всички, които милеят за нея, трябва да загърбят партийните си пристрастия и да се противопоставят на опитите за налагане на автокрация и авторитаризъм в страната. Може тези термини да звучат неясно и пресилено, но за съжаление те описват точно случващото се: ключови институции са завладени и използват власт и насилие, за да налагат интересите на една определена политическа върхушка, обединена отчасти на корупционна основа.

От година и нещо тече процес, в който служби, следствие, прокуратура и съд се използват, за да се унищожават опозиционни партии: първо беше АПС на Доган, сега се прави опит с ПП-ДБ;

Пряката цел на този опит е да се налага натиск върху кметове от тези партии, за да се откъснат те от опозицията и да преминават към ДПС-Ново начало или ГЕРБ. Непряката цел е да се компрометират лидерите на опозиционните партии и да се унищожат структурите и подкрепата им;

В разработки, продължили месеци, службите и разследващите упражняват натиск над кметове, заместник-кметове и други опозиционери, за да ги накарат да свидетелстват един срещу друг или срещу партийните лидери, да ги откажат от партията им и да ги стимулират да преминат в политическия лагер на управляващите;

Използват се някакви евентуални провинения на натисканите (например, неясни намерения за бъдещи корупционни действия), поставят им се всякакви капани със записи и други хватки от репертоара на Петьо Еврото. Или пък направо се скалъпва някакво фалшиво обвинение, като в случая с кмета на Варна, което разчита на Пламенка или други куриозни, партизирани и израснали в клиентелната мрежа на управляващите "свидетели";

Набедените опозиционери биват оставени в затвора за назидание и допълнително изнудване, като казусите им се разпределят на угодни и зависими съдии, които са склонни да изпълняват политически поръчки;

В резултат от всичко това границата за употреба на наказателна репресия и насилие срещу опонента беше многократно и систематично нарушавана.

Това е ситуацията в родината. И преди са се случвали подобни инциденти, но сега става дума за систематично провеждана операция срещу основната опозиционна партия и други неудобни за Пеевски-Борисов.

В други държави крахът на демокрацията вече се е случвал по този начин. В Грузия, например, страната се управлява от олигарси и политици от списъка "Магнитски", опозиционните лидери са в затвора и мечтите на грузинците за свободно и европейско бъдеще се изпаряват, ако не са се вече напълно изпарили. България не е стигнала до тази точка, но ако не се противопостави на развихрящата се политическа репресия, със сигурност ще го направи.

Темата на току-що завършилия световен конгрес на най-авторитетната международна политологическа асоциация IPSA в Сеул беше "Съпротива срещу автократизацията в поляризирани общества" (Resisting autocratisation in polarized societies). Повечето от докладите бяха на тема как да се предотврати ерозията на демокрацията и нейното колабиране в автокрация в контекст на сериозно политическо противопоставяне вътре в съвременните общества. Самата Южна Корея мина през декември 2024 г. през опит за преврат, организиран от бившия президент на страната Юн Сук-йол (от дясноконсервативната партия "Силата на народа"), който въведе за кратко военно положение. На базата на този и други примери по света, могат да бъдат направени следните изводи и препоръки за запазване на демокрацията:

1. Разделението на властите, независимите съд и прокуратура са основен инструмент за предотвратяване на срив на демокрацията. У нас нещата стоят зле в това отношение. Изпълняващият функцията главен прокурор Борислав Сарафов е удобен инструмент на тандема Пеевски-Борисов и като такъв беше оставен на поста си отвъд всякакви законови, конституционни и морални ограничения. ВСС е с изтекъл мандат, в службите са все назначения на ДПС-ГЕРБ. Вертикалното разделение на властта - кметовете на опозицията - са подложени на непрестанни атаки и биват съдебно или по друг начин отстранявани от постовете им. Президентът Радев остава като възможен контрапункт за управляващите в конституционната система, но и той не е заел категорична позиция по темата за автократизацията и политическата репресия. Със съпротивата си срещу еврото той допълнително сам се изолира от голямото проевропейско и про-демократично мнозинство в България.

В Южна Корея веднага след опита за преврат и обявяване на военно положение депутатите в парламента, водени от неговия председател, са бягали до работните места, прескачали са поставените от военните заграждения и са се добрали до залата, за да обявят възстановяването на демократичния ред. Никой не иска от Наталия Киселова да прескача огради и да рискува живота си, но тя поне може да не си затваря очите пред актове на организирана и целенасочена наказателна репресия срещу опозицията;

2. Управляващото мнозинство и специално партиите в дясно в него (ГЕРБ) трябва да внимават да не тръгнат по авторитарна плоскост, като се сдружат с лоши другари. Политолозите Левицки и Зиблат твърдят, че дясноконсервативното носи особена отговорност за колабирането на демокрацията, защото се поддава на авторитарни изкушения, както десните буржоазни партии и фон Папен през 1933 г. са мислили, че ще използват Хитлер за собствена ракета носител. У нас тандемът Пеевски-Борисов може да се превърне в основен инструмент за отвличане на Гражданите за европейско развитие от демократичния им път. В ГЕРБ (а и в ДПС) има много достойни и почтени хора. Но точно върху тях пада отговорността да изпратят сигнал до лидерите си, че това, което става с тяхната пряка или непряка благословия, е абсолютно неприемливо. Ако Борисов не вижда опасността от развихрилата се наказателна репресия, то той явно е загубил качествата си на демократичен лидер, каквито безспорно досега е имал (въпреки сериозните му кусури по отношение на корупцията);

3. Опозицията, която отстоява демокрацията, трябва да е единна и да не се поддава на изкушението да се разцепва и фрагментира с партизански и идейно-чистофайнически цели. Там, където опозицията е слаба и разделена (в Унгария и Сърбия, например), автократизацията е силно напреднала и много трудна за предотвратяване. Същевременно обаче, не е необходимо в опозицията да се вкарват и абсолютно всички - просто на негативен принцип, защото това ще ѝ пречи да се превърне в ефективен управленски фактор: трудно се управлява с противоположни по намеренията си партии.

В български контекст това означава, че ядрото на демократичната опозиция около ПП-ДБ трябва да се съхрани и разширява и да не се мисли за опортюнистични сближавания с диаметрално противоположни партии на анти-Пеевски-Борисов принцип. Разбира се, всеки има отговорност да се противопостави на нарушаването на принципите на демокрацията, но това не означава, че политическите различия между противопоставящите се изчезват;

4. Гражданите трябва да са готови да излязат и да отстояват правата си. У нас гражданското общество има и история, и потенциал за мирни протести. Протестна вълна в подкрепа на демокрацията в момента се случва и това е позитивен факт. Тук и интелигенцията има особената отговорност да търси мобилизация и единство, а не да всява раздор и взаимно недоверие. В крайна сметка всички, които си затварят очите пред откровената политическа репресия, извършват сериозен грях не само в интелектуално отношение, но и като граждани;

5. Международните фактори. И тук положението е смесено. Интеграцията на България в ЕС и еврозоната е обстоятелство, което помага на демокрацията. Поляризацията на обществата, която се засилва от политици като Тръмп, е отрицателен фактор обаче. Подкрепата на новата американска администрация за крайнодесните и анти-европейците в ЕС е озадачаваща, но така или иначе тя ще има своите отражения и у нас, и в други държави. Изводът е, че България не съществува в международен парник за подрастващи демокрации, който да ѝ създава условия за развитие, близки до идеалните. Страната все повече трябва да разчита основно на себе си в защитата на собствената си демокрация, макар че помощ отвън ще продължи да има.

Този кратък анализ показва основните ресурси и слабости на българската свободна демокрация. Положението не е загубено, но демократично мислещите хора - и в управлението, и в опозицията - трябва да оценяват опасността трезво и обективно и да действат последователно спрямо нея. България е близо до това да се превърне в развита, просперираща, свободна и демократична държава. Ако се провали със свободата и демокрацията, бързо ще загуби и шансовете си за просперитет обаче.