Знаково дело шамар приключи със смразяващ за медиите резултат
"Дневник" публикува коментар на адвокат Александър Кашъмов, защитник на журналиста Борис Митов, по делото пример за т.нар. казуси SLAPP - стратегически съдебни дела срещу публично участие, или дела "шамари", което претърпя обрат на последната инстанция. Върховният касационен съд (ВКС) окончателно осъди сайта "Медиапул" и журналиста Борис Митов за клевети и обиди спрямо бившия председател на Софийския градски съд (СГС) и настоящ апелативен съдия Светлин Михайлов, като увеличи пет пъти обезщетението, присъдено на магистрата на втора инстанция - от 4 хил. лв. на 20 хиляди, плюс лихви за продължителев период. И уважи почти всички негови претенции срещу няколко статии на Борис Митов, публикувани през 2018 г. Заглавието е на "Дневник".
ВКС не се съгласява с мнението на втората инстанция, че повечето от претенциите на магистрата Светлин Михайлов се отнасят до припомняне на факти и оценки, направени от автора Борис Митов, а не става въпрос за обиди и клевети.
Борис Митов, който сега работи в "Свободна Европа", е сред най-подготвените и активни журналисти по темите и проблемите на съдебната власт и това още по-силно откроява решението на върховните съдии като удар и предупреждение към медиите да внимават.
--------------------------
Едно от знаковите дела-шамари в последното десетилетие у нас приключи с фатален за демокрацията резултат.
Става въпрос за делото, заведено от бившия председател на Софийския градски съд Светлин Михайлов, срещу "Медиапул" и Борис Митов за припомнени обстоятелства от функционирането на съда по време на неговото председателство, които будят въпроси. Те някога поставиха като че ли началото на дебата за реформата в съдебната система в България и бяха припомнени от "Медиапул" в навечерието на кандидатирането на Михайлов отново за позицията ръководител на този съд.
Съставът на ВКС, постановил решението от онзи ден, обръща резултата по делото, тъй като Софийският апелативен съд присъди на Михайлов 4 хиляди лева за два недопустими според него, израза, свързващи го с ДПС и очакването на политическа подкрепа. Останалата част от иска за 60 хиляди лева беше отхвърлена.
Делото пред ВКС се разви при смущаващ от гледна точка на честния процес сценарий. Първо един от съдиите в състава, който вече си е направил отвод от разглеждането на делото на предишната инстанция, остана в състава на Върховния съд, с мотивите, че вече колегиалните му отношения с Михайлов били отпаднали. За състава това се оказа безпроблемно.
Второто смущаващо обстоятелство е, че съставът на ВКС тотално променя изводите на апелативния съд, който бе приел, че само две от изявленията в публикациите са противоправни, без да е допуснато касационно обжалване по подобен въпрос.
Всъщност нито един от четирите въпроса, по които е допуснато обжалването, не предвижда промяна на резултата по въпросите, свързани с оплакванията от конкретни думи и изрази в статиите. Този изненадващ завой на ВКС, без да информира страните за намерението си да преразглежда кои изявления са обидни и кои клеветнически и кои - не, не съответства на стандартите на Европейската конвенция за правата на човека за справедлив процес. |
| Потенциал за цензура и автоцензура се съдържа в изводите на ВКС, че собствениците на сайтове носят отговорност за публикациите в тях, отделно от издателя и автора. |
В действителност ищецът бе отправил абсурдната претенция, че т.нар. "действителни собственици" на фирми следва да носят отговорност за съдържанието на публикациите на медията, която дадена фирма издава. Поначало е принцип в правото, че собствениците на капитала на дружество с ограничена отговорност не носят отговорност за действията на това дружество. ВКС не е отговорил на тази странна претенция на ищеца, но е направил генерален извод за задълженост на "собствениците на сайтове", с което се създава неяснота в бъдеще и една разширена опасност от водене на дела срещу различни ответници, които даден ищец може да приеме за свързани с изданието и "собственици на сайтове".
| Неясен е изводът на състава на ВКС, че апелативният съд е следвало да отчете, че " касае се за публична личност, с широка известност в обществото, заемала длъжността председател на най-големия окръжен съд в страната". |
Всъщност според категоричната практика на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ наличието на публична личност с щирока известност и висока длъжност означава, че тази личност следва да търпи критика в по-голяма степен. Така смята и Конституционният съд в последните 29 години /вж. решение № 7/1996 по к.д. 1/1996 на КС, многократно цитирано по делото и неспоменато от ВКС.
| Само преди 2 години Народното събрание нарочно измени Наказателния кодекс, за да занижи санкциите за обида и клевета в случаите на критични публикации спрямо публични личности, в изпълнение на практиката на ЕСПЧ. Остава непонятно защо мисълта на съдиите в случая се е насочила в обратна посока. |
Според ВКС апеталитивният съд не е отчел и "необходимостта ищецът да има по-висок праг на търпимост към негативните изявления, касаещи личността му и дейността му ". Според Конституционния съд и ЕСПЧ по-високият праг на търпимост води до това, обезщетение за публична критика да не се присъжда или да е в минимален размер."
Остава напълно непонятно как според ВКС задължението за по-висок праг на търпимост обуславя 5 пъти по-високо обезщетение в полза на ищеца.
