Какво ще се случи в една държава с институции, завладени от политико-олигархични интереси, в която 60% от избирателите, че и повече дори, вече не гласуват? И в която половината (49,7%), анкетирани в актуалното демоскопско проучване на "Алфа рисърч", заявяват, че "биха гласували за нова партия, която е истински борец срещу корупцията"? Социолозите виждат пряка връзка между високата степен на готовност за търсене на алтернатива на сегашната партийна система и отговора на предходния въпрос.

А 42% са убедени, че при съмнения за корупция прокуратурата и разследващите органи не работят сериозно - нито по отношение на управляващите, нито спрямо опозицията (38% са на мнение, че на мушката целенасочено и избирателно попада опозицията). Тук е редно да се отбележи, че по-специално показната наказателна акция на уж антикорупционната комисия срещу кмета на Варна Благомир Коцев ("Продължаваме промяната") мобилизира либерално-демократичната общност. Тя обаче, както е добре известно, има нисък дял сред 60-те процента негласуващи.

Манталитетът на българина позволява да се твърди, че голяма част от тази нееднородна маса от хора мисли в категорията на "и едните, и другите са маскари". Въпреки действията на репресивните органи, извършили ненужен арест и психическо насилие над съпругата на кмета и двете им невръстни деца, вместо само да връчат обвинения и да представят доказателства, които биха издържали в съда.

на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) и прокуратурата по предполагаемите корупционни случаи, свързани с ПП, отново разпалиха дискусиите за състоянието на демокрацията ни. Някои политици, анализатори и чуждестранни медии дори алармираха за "опасност от авторитаризъм", попитаха дали България "е на път към автокрация" или направо отсякоха, че се "намираме в диктатура".

Още преди новото развъртане на институционалните бухалки (последното беше през 2020 г., когато прокуратурата нахлу в президентството), правехме компания в тази група на Румъния, Унгария, Полша. Нищо чудно, както вървят нещата, при следващото издание на "индекса", през 2026 г., да се озовем в "отбора" на страните със "силно дефектна демокрация", каквито са Грузия и Босна и Херцеговина например. Макар че арестите на градоначалника на Варна и зам.-кмет от ПП в София предизвикват паралели с лова на опозиционни кметове в Турция, все още сме далеч от групата на "умерените автокрации", сред които е и южната ни съседка. На двата полюса сред бивите комунистически страни в Европа са например прибалтийските републики - "либерални демокрации", и съотв. Русия, Беларус и др., които са "твърди автокрации".

Такива международни оценки на равнището на демокрацията в България отчитат, че по правило изборите са свободни и честни, но липсва ефективно разделение на властите, контрол и баланс между тях, както и че има посегателства срещу гражданските свободи. Неслучайно неотдавна излезе най-критичният досега доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България. В него, макар и в характерния за ЕК дипломатичен тон, се набляга на сериозните проблеми в независимостта на съдебната власт и провалите в борбата с корупцията.

Все пак едно друго понятие може би дава по-точна представа за демокрацията по български. Рестартиран и силно напреднал е

Концепцията за "завладяната държава" по правило се фокусира върху нелегитимното и задкулисно влияние на мощни актьори върху вземането на политически решения в полза на техни лични, частни или корпоративни интереси. В Източна Европа на преден план излизат интересите на политико-олигархични актьори. Те упражняват неправомерно влияние върху държавните и публичните институции и политики в своя полза, често чрез корупция и инструментализиране на политическите и на правните системи.

Тези дни група интелектуалци и публични фигури отправи своеобразен зов за помощ до органите на ЕС за спасяване на демокрацията в България. В писмото се използва драматична реторика: налице е "подмяна на законната власт" през съда и прокуратурата, прави се "опит за унищожаване на политическата опозиция" чрез "нагли репресии", евроинституциите са призовани "да разследват Делян Пеевски, като основен политически спонсор на действията на силовите органи и части от съдебната власт, целящи дългосрочна дестабилизация на България веднага след приемането и в еврозоната, което е неизменен приоритет на Кремъл."

По-съществото си обаче призивът е диагноза на една узряла завладяна държава: "Главната прокуратура и КПК, овладени от частни интереси, действат в услуга на политически съюз между Делян Пеевски (санкциониран за корупция в Обединеното кралство и по закона "Магнитски" в САЩ), лидер на ДПС "Ново Начало" и Бойко Борисов, лидер на ГЕРБ. Този негласен, но напълно явен политико - олигархичен съюз цели овладяване на властта от силите на задкулисието и подмяна на демократичния процес".

В завладяната държава няма масови репресии, както е при автокрациите, защото страхът си върши работата, а и "интересът клати" феса. Завладяната държава си има и завладени медии. Но въпреки това, насилието над политическия противник и инакомислещите не е изключено, както ни показа актуалният български опит.

Но

от завладяна държава, над 60% негласуващи и онези впечатляващи 50%, готови да търсят нещо като "ново спасение", при това в борбата с корупцията - гръбначния стълб на завладяната държава?

Теренът за поява на нова политическа сила, която да "накаже" цялата политическа класа в "името на хората", е разчистен. Още повече, че след цикъла от седем избора за парламент в периода 2021 - 2024 г. той е силно фрагментиран (в него има цели 9 формации). Както вървят нещата, ще продължи да се раздипля и разпарчетосва. Все по-трудно ще се създават управляващи коалиции, въпреки специфичните им спойки, характерни за нашите земи. На всичкото отгоре почти всички партии са заприличали на корпоративни структури, които искат да инкасират печалба най-вече за лидера и един тесен кръг от "хранени" хора. А явления като "сглобката" и правителството на малцинството около ГЕРБ, което съществува с благословията на псевдоопозиционната партия "ДПС - Ново начало", отвращават още повече голяма част от избирателите от политиката.

Все пак "спасителят" (или "освободителят" - в зависимост от гледната точка) няма как да бъде някой корпулентен политик от миналото, претендиращ за "ново начало" (Пеевски), нито радикален националист (Костадинов). Тук е редно да припомним, че българинът не обича крайностите.

Все още високият му авторитет като държавен глава и специфичният му натюрел ще го улеснят да яхне умерено популистките и латентните антиевропейски нагласи в българското общество, гарнирани с традиционното недолюбване на политиците у нас. С искането си за референдум за еврото в 12 без 5, претърпял най-вероятно предварително калкулиран провал, Радев направи решителна стъпка в тази посока.

Ще тръгне ли обаче да "спасява" България, все още е рисковано да се прогнозира.