Учащите за придобиване на професионална квалификация представляват около половината от всички, а ежегодно професионално образование завършват около 20 хиляди ученици - около 1/3 от всички в страната. Завършилите професионално образование представляват 1/3 от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., а коефициентът на икономическата им активност през 2024 г. е 82,2% (при 74,0% в страната).

Коефициентът на заетост на хората с придобита професионална квалификация (ППК) е 79,2% при 70,9% средно за цялата икономика, а на безработица - 3,7% при средно 4,2% за страната. Броят на заетите с ППК през 2024 г. е над 900 хил. души, или около 1/3 от заетите в икономиката.

Те са разпределени неравномерно в икономическите дейности. Заетите с ПКК представляват над половината от заетите в "Добивна промишленост". Между 40 и 50% пък са в секторите "Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива", "Транспорт, складиране и пощи", в "Преработваща промишленост" и "Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъците и възстановяване". Най-малък е делът на заетите с ППК в дейностите, в които обикновено е необходимо висше образование, а именно "Образование" (10%), "Финансови и застрахователни дейности" (9%) и "Професионални дейности и научни изследвания" (8%).

В обхвата на изследването попадат икономическите дейности, в които са заети основната част от заетите с придобита професионална квалификация - близо 60% от средните специалисти. Това са "Селско, горско и рибно стопанство", "Преработваща промишленост", "Строителство", "Транспорт, складиране и пощи", "Хотелиерство и ресторантьорство" и "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения".

Сравнението на учащите професионално образование и профилът на икономиката се изчислява чрез индекс на съответствието. Той приема стойности от 0 до 100 т., където 0 т. показва абсолютно разминаване на професионалното образование с профила на икономиката, а 100 т. - пълно съвпадане на професионалното образование с профила на икономиката.

Индексът на съответствие на професионалното образование с профила на икономиката общо за цялата страна през 2025 г. е 52.8 точки. Това означава, че за около половината ученици в професионалното образование в икономиката няма насрещно търсене от работодателите за кадри с придобита професионална квалификация.

Изследването обхваща випуск от близо 22 хиляди ученици, които ще се обучават в следващите пет години в специалности от избраните шест сектора.

Спрямо миналогодишното издание на индекса се наблюдава намаление от 0.3 точки. Причината за това се крие основно в свиването на приема в професии, свързани с преработващата промишленост за сметка на разширен прием в професии за ИКТ сектора.

Пълното несъответствие между специалностите и пазара е било най-високо през 2022 г. - 54.8, намаляло е до 53.6% през 2023 г. и 54.1% през 2024 г.

Различията между областите са значителни. В единия край са Добрич (64.9 т.), Ямбол (62.0 т.) и Силистра (60.2 т.), където професионалното образование е сравнително добре съобразено с нуждите на икономиката - най-вече в селското стопанство и туризма. В другия са Кюстендил (32.9 т.), Видин (33.7 т.) и Кърджали (34.5 т.), където има прекомерен прием в неподходящи направления спрямо структурата на местната икономика.

София има сравнително висок резултат от 56.8 точки, благодарение на съответствие в ИКТ, транспорта и частично в преработващата промишленост.

Разминаванията по сектори са сериозни. В селското стопанство е 9% от приема, но едва 6% от заетите с придобита професионална квалификация (ППК). В преработващата промишленост е обратното: 25% заети с ППК, но само 12% от приема. В строителството има високо търсене (9% заети), но нисък прием (4%). В транспорта - 10% заети, при едва 2,8% прием; в хотелиерството и ресторантьорството е налице свръхприем (11%), но по-малка заетост (6%); а ИКТ заема 19% от приема, но заетите с придобитата професионална квалификация са под 2%.

През последните години професионалното образование в сферата на информационните и комуникационни технологии (ИКТ) се увеличава значително. През настоящата учебна година 19% от план-приема за професионална подготовка е именно в ИКТ, или 7000 места в 29 специалности. Голяма част от обучаващите се са в областта на програмирането и поспециално професиите "Програмист", "Системен програмист" и "Приложен програмист".

Предвид, че заетите с придобита професионална квалификация са под 2% от икономическата дейност "Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения", несъответствието изглежда значително, но приложението на придобитото знание след пет години образование вероятно ще е сравнително високо заради продължаващото разширяване на сектора в икономиката, технологичното развитие на производството и услугите и търсенето на все повече ИТ специалисти.

Друг е въпросът дали търсенето на работна сила от компаниите в ИТ сектора е и ще бъде за лица със средно професионално образование или по-скоро основният недостиг е за софтуерните инженери и другите специалисти с висше образование.

С други думи, увеличаващите се атрактивност и план-прием на средни ИКТ специалисти не е гаранция за запълване на недостига от кадри в сектора - освен ако работодателите не успеят да профилират изискванията към отделните работни позиции по начин, позволяващ да бъдат запълнени от кандидати със средно образование и ППК.

Данните показват голям дял на специалности и професии, които на практика не се търсят, но запълват места - от една страна във вече остарели и ненужно широки специалности (например, в селскостопански дисциплини), а от друга, в такива със сравнително ниски разходи за обучение (например в хотелиерството и ресторантьорството).

На база този извод анализът на ИПИ заключава, че са необходими реформи в няколко направления: