Павол Шалай, "Репортери без граници": Такова нещо като в България не се случва другаде в ЕС
"В някакъв момент политиците и бизнесмените установиха, че могат да затварят устата на журналистите, без да проливат и капка кръв. А начинът, по който могат да им затворят устите, е като превърнат правосъдието в оръжие. Тогава бяха открити и делата шамари", това казва Павол Шалай в интервю за "Дойче веле", което "Дневник" препубликува. Шалай ръководи отдела на "Репортери без граници" за ЕС и Балканите.
"Репортери без граници" разкритикува в своя позиция съдебното решение срещу журналиста Борис Митов и "Медиапул". Това е втори случай на дело шамар срещу медията само в рамките на броени години. Колко опасна е подобна тенденция?
- Тези дела застрашават медийната свобода в България. Това е причината България да е толкова ниско в нашия индекс за свобода на медиите. Страната има третия най-лош резултат след Кипър и Гърция - на 70 място от 180 държави. Проблемът с делата шамари го има от години, а единственото, което чуваме от властите, са обещания.
Случаят с Борис Митов и "Медиапул" показва, че в България има нужда от системна защита на журналистите от дела шамари. Има европейско законодателство и препоръки, както от ЕС, така и от Съвета на Европа - решението е там. Просто е необходима политическа воля, за да бъде приложено.
| От "Репортери без граници", заедно с други организации, планираме посещение в България през септември - и делата шамари са един от проблемите, които ще повдигнем пред българските власти. |
Борис Митов, журналист: Границата се тества непрекъснато и с делата срещу медии
Имате ли потвърждение от българските власти, че ще се срещнат с Вас? И какви са другите проблеми, които ще повдигнете пред тях?
- Нямаме потвърждение. Виждаме сигнали, че има желание да се обсъдят тези теми с нас. В момента подготвяме срещите. В миналото сме обсъждали проблемите с българските власти. Имаше дори план, консултации, за да се направи нещо срещу делата шамари, но няма никакви систематични действия.
Кои други проблеми в България Ви притесняват?
- Независимостта на обществените медии. Очевидно има проблем с Българската национална телевизия, мандата на генералния директор и процедурата по избор на нов. Друг проблем е руската пропаганда.
Полицейското насилие също беше сериозен проблем преди няколко години. Там последваха наказания, но трябва да видим план за предотвратяването на подобни инциденти.
Има и случаи на сериозни атаки към журналисти, особено от страна на крайнодесните партии.
През 2024 година Европейският парламент прие директива срещу делата шамари. Достатъчна ли е тя, за да се преодолее този проблем?
- Краткият отговор на този въпрос е: Не. Тази директива покрива единствено транснационални случаи. За да бъде приложена, трябва да участват поне две държави: например жалбоподателят да е в една държава, а медията - в друга. Но повечето случаи в Европейския съюз - като тези с Борис Митов, "Медиапул", Bird и "Биволъ" - са национални.
| Тук трябва да се прилагат препоръките на Европейската комисия, които са много издържани, но не са правно обвързващи. Другите препоръки са от Съвета на Европа, които също са много добри. |
Но трябва държавите в Европа да прилагат тези мерки. И не става въпрос за идеология.
Знаково дело шамар приключи със смразяващ за медиите резултат
Медиите имат тези проблеми без значение от тяхната политическа ориентация. Това е общ проблем. В общ интерес е да нямаме такива присъди, заради които медии трябва да плащат десетки хиляди - по този начин присъдите могат да доведат до тяхното затваряне. Да не говорим за психологическия натиск - както при предишното дело срещу "Медиапул", което те спечелиха и след обжалване.
Но сега "Лев инс" обжалва на трета инстанция.
- Точно така. В България винаги е една крачка напред и после една назад. Това важи и за правосъдната система. Имаме нужда от мерки и съответното законодателство. Една от мерките е компенсация за жертвите на този натиск. Друга е санкция срещу съдещите ги.
Както знаете, в България и в момента има протести срещу начина, по който работи правосъдната система. Актуалният случай с Борис Митов и "Медиапул" също повдига много въпроси в тази посока. Получавате ли оплаквания от български журналисти, че стават жертва на натиск от правоприлагащите органи?
- Това дело е започнато от съдия. Такова нещо не се случва в други държави от ЕС. Имаме подобен случай в Сърбия.
Това е вид сплашване - и то от съдия, който трябва да гарантира върховенството на закона. Подобни казуси водят до автоцензура, освен всичко останало.
Много е важно новото българско правителство да даде ясен сигнал, че иска да адресира тези ендемични проблеми с медийната свобода в България. България беше на дъното на нашата класация години наред, сега не е последна, но има много път да се извърви.
Съдът отвори нова печална страница в делата срещу журналисти в България
Делата шамари са проблем в цяла Европа. Бихте ли казали, че бизнесмени, политици, а в българския случай - и съдии, се "вдъхновяват" от своите "колеги" в други държави, които завеждат подобни претенции?
- В миналото журналистите в Европа бяха по-често заплашвани с физическа саморазправа.
| В някакъв момент политиците и бизнесмените установиха, че могат да затварят устата на журналистите, без да проливат и капка кръв. А начинът, по който могат да им затворят устите, е като превърнат правосъдието в оръжие. Тогава бяха открити и делата шамари. |
Това се превърна в огромен проблем в ЕС - имахме такива случаи в Италия, във Франция, в Словакия, в Полша. Там проблемът беше огромен по време на управлението на "Право и справедливост". Затова и ЕС се мобилизира и прие законодателство, което наричаме закона "Дафне" на името на Дафне Галиция. Когато тя беше убита в Малта, срещу нея имаше заведени близо 50 дела шамари. И въпреки приетото законодателство, не виждаме пречупване на тенденцията. Европейската комисия трябва да действа и да напомни на държавите членки за задълженията им по отношение на свободата на словото.
Репортери без граници: Делото "шамар" срещу Борис Митов може да доведе до автоцензура
Тези дни Европейският законодателен акт за свободата на медиите влиза в сила. Той не е свързан с делата шамари, но дава възможност на всяко правителство, което смята, че е проевропейско, да защити свободата на словото.
Натиск върху журналисти, дезинформация, подсилвана от трети страни, от крайнодесни актьори, от новите технологии, включително от изкуствения интелект: сред този букет от предизвикателства кое е най-сериозното пред журналистите в Европа?
- Най-голямото предизвикателство е медиите, които информират в обществен интерес и спазват журналистическата етика, да останат без пари. Устите им ще бъдат затворени от дела шамари, от руска и китайска пропаганда, следене и политически атаки.
Финансовата устойчивост на медиите в Европа е голям проблем, подсилван и от алгоритмите на социалните мрежи. Трябва да гарантираме, че тези, които информират в обществен интерес, имат финансовите ресурси да продължат да го правят.
