Иво Инджов: Трагична е ролята на "Продължаваме промяната - Демократична България" за модела на служебния кабинет
|
През изтеклата седмица, запълнена от срещата в Аляска, остана в периферията на общественото внимание коментарът на премиера Росен Желязков за "нестабилност на политическия консенсус у нас относно баланса между институциите", което пречело "да се формират органи свързани с националната сигурност и дипломатическата служба". През уикенда се изясни, че укорът на премиера, придружен с препоръка към парламента за законодателни промени с цел осигуряване на баланса, е насочен директно към президентската институция, макар да не беше назована.
По темата "Дневник" разговаря с политическия наблюдател доц. Иво Инджов, експерт по политически комуникации, хоноруван преподавател в СУ"Св. Климент Охридски", автор на четири монографии и десетки научни публикации, активно следящ политическите процеси у нас. Заглавието е на "Дневник".
Налага ли се извод от изявлението на премиера Желязков, че правителството е предложило титуляри например за главен секретар на МВР, за ръководител на ДАНС, за посланици, а президентът не се е съгласил?
- Да, налага се такъв извод. Премиерът Желязков визира конкретни сфери на управлението, които все още нямат титуляри, а за да бъдат назначени, се изисква указ на президента.
| Още повече че в събота по темата се появи размяна на реплики между Радев и управляващите. |
Първо на официалната страница на президента във фейсбук беше публикуван критичен към правителството статус, което Радев обвинява в служба на "задкулисието". Без да навлиза в конкретика, той недоволства: "Предишната сглобка похити Конституцията, новата сглобка иска да монополизира всички правомощия. Законите им пречат да разгърнат властовия си произвол, но и следва да разберат, че подкопавайки демократичната конструкция, тя може да рухне върху тях."
Реагира и председателката на парламента Наталия Киселова - в отговор на журналистически въпрос...
- Председателят на парламента Наталия Киселова пък опонира на президента, без да споменава името му, като каза, че дискусии в социалните мрежи и във фейсбук не са решение, защото има ред, по който тези въпроси се обсъждат, и Народното събрание е добра платформа, в която това може да стане. Реакцията й беше в отговор на въпрос дали законови промени биха били решение, за да се назначи главен секретар на МВР и председател на ДАНС без указ на президента.
В тази връзка си струва да припомним позицията на Радев отпреди два-три месеца в отговор на въпрос дали е започнала съгласувателна процедура с правителството за назначаване на нов председател на ДАНС. Тогава той отказа коментар с аргумент, че при него все още не е дошло искане за съгласувателна процедура. И че решението му зависи от това "кого ще подадат", ако изобщо подадат.
| Защото стана практика да се заобикалят Конституцията и правомощията на президента. Това го видяхме и с посланици, изпращани като временно управляващи - без указ на президента. |
Имаме и изпълняващи функцията - като главен прокурор в момента, председател на ВАС - това са все случаи, в които се заобикалят указите на президента?
- Всъщност проблемът, който обсъждаме, има две лица. Трудно се постигат баланси и се намират компромиси при назначаването на ключови фигури в държавното управление, когато управляващите и президентът са политически противници.
| Несъвършена обаче е и конституционната и законовата уредба, превърнала България през последните няколко години в република на изтеклите мандати. |
И тъй като новите управляващи вече попълват сравнително бързо постовете в регулаторите, които се избират от парламентарната квота с обикновено мнозинство, на очи се набива запазването на статуквото в съдебната система (с удобни за управляващите не само главен прокурор и председател на Върховния административен съд, но и Висш съдебен съвет и съдебен инспекторат - с изтекли мандати и правомощия). За избора на нов ВСС и инспекторат се изисква квалифицирано мнозинство, което е малко вероятно да се постигне в силно фрагментирания парламент.
| Но неспособността, а може би нежеланието, на управляващите да отпушат този процес не е ли нарушение на баланса между институциите, в ущърб на конституцията - интересно какво мисли по този въпрос премиерът Желязков... |
Означава ли коментарът на премиера, че за да има стабилност, президентът трябва да приеме предложенията на правителството? Какво всъщност означава изискването на конституцията за издаване на указ от държавния глава за някои назначения - това е право или задължение?
- Президентът заема специфично място в конституционното разделение на властите в България. Като един вид "неутрална власт", той е позициониран по-скоро между изпълнителната и законодателната власт, основните му прерогативи са в сферата на изпълнителната власт, но има и някои правомощия по отношение на съдебната власт. С правомощията му според конституцията да издава укази президентът има тежката дума при възлови назначения в държавата, но също така може и да налага своеобразно вето спрямо тях - да не издава указ за лице, което счита за неподходящо за даден пост.
| Конституционното изискване за издаване на указ от държавния глава е и право, с което не трябва да се злоупотребява, и задължение, което не трябва да се изпълнява сляпо. |
Предшественици на президента Радев също са блокирали спорни назначения, спазвайки конституцията и водени от моралните си ценности заради съмнения в репутацията на съответния кандидат. През 2012 г. президентът Росен Плевнелиев бламира избора на Венета Марковска за конституционен съдия, като напусна церемонията по клетвата на няколко съдии в КС.
Връщането на избора обаче не е гаранция за обществена полза от президентското решение - имаме такъв пример в миналото?
- Стопроцентова гаранция естествено няма. Напомняте за случая от 1999 г., когато президентът Петър Стоянов върна на Висшия съдебен съвет избора на Бойко Рашков за главен прокурор. Впоследствие съдебните кадровици проведоха изцяло нова процедура и в крайна сметка начело на държавното обвинение беше избран... Никола Филчев.
Радев: Плячкосалите "Булгартабак" и КТБ се правят на загрижени за обществения интерес
Защо ползването на властовия инструмент "указ" точно от президента Радев влезе във фокуса на вниманието?
- По обясними причини. Първо - защото в сравнение с предшествениците си Радев e начело на държавата в условията на разпад на партийната система на прехода и бързо фрагментране на политическото пространство. Това води до нарастване на ролята на държавния глава в политическия процес - в края на първия си и през втория си мандат Радвев е назначил цели шест служебни правителства.
Второ - макар и обвиняван заради криволичещата му позиция спрямо руската агресия срещу Украйна и заради популисткия му завой относно еврото, Радев се очерта като единствената институционална (да не се бърка с партийна) опозиция на модела "Борисов - Пеевски" през последните няколко години. |
Президентът на два пъти се опита да спре опитите за "пленяване" на самия връх на съдебната система. През 2019 г. отказа да подпише указ за назначаването на Иван Гешев за главен прокурор и върна избора му на ВСС - с формалната обосновка заради липсата на конкурентност. Това не попречи на ВСС да избере Гешев от втория път, когато вече президентът няма думата.
Сходен сюжет се разигра и две години по-рано, с назначаването на председател на ВАС?
- Тогава Радев отказа да подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд, но ВСС го избра чрез повторно гласуване. Но трябва да имаме предвид, че президентът далеч не е невинен относно кадровите си назначения в силовите ведомства и регулаторните органи, и не само когато беше едноличен господар на служебните правителства.
Като се има предвид, че остана в мъгла мотивът на управляващите за освобождаването на председателя на ДАНС въпреки неговите политически услуги, и понижаването му за ръководител на Комисията по досиетата, а за изпълняващ длъжността премиерът посочи заместника, който в навечерието на местните избори през 2023 изготви фалшивия доклад до парламента, предизвиквайки отмяна на машинното гласуване на първия тур, вие смятате ли за логично - ако същият заместник сега се предлага за титуляр, президентът да издаде указ без никакви възражения?
- Президентът има право на възражение и на отказ да издаде указ за назначение, но в такива случаи най-добре е да аргументира позицията си. Това е изискване на институционалната публичност, към което досега държавният глава в интерес на истината не е бил особено привързан.
Същевременно правителството е призвано в още по-голяма степен да аргументира предложенията си за назначения на ключови постове, защото отговорността е основно негова.
Да сме чули кого е предложило правителството на президента за председател на ДАНС, за главен секретар на МВР?
| Едно от условията нечия кандидатура да бъде успешна е от номинирането до избирането й тя да е съпътствана от рационален дебат, в който, разбира се, може да има и остър сблъсък на аргументи и контрааргументи. |
Как да си обясним липсата на всякакъв обществен дебат, никакви дискусии по качествата на кандидатите, които се предлагат през последните години, било от правителството, било от президента?
- На преден план изпъква културата на секретност, от която българското държавно управление не се е освободило вече близо 40 години след началото на демократичните промени.
| На втори план прозират различни частни, корпоративни и политико-олигархични интереси, които много често стоят зад кандидата, за които се мълчи. Тези интереси не обичат публичността. |
В момента за заместник-омбудсман, изглежда, се готви лице, което скача от върха на една комисия на върха на друга с шанс да стане служебен премиер, ако се стигне до предсрочни избори - анализатори дори остроумничат върху този сюжет, но никой не обсъжда експертните качества на госпожата?
- Многоликата институционална кариера на въпросната дама може да бъде илюстрирана с едно сравнително ново словосъчетаниe в българския политически фолклор - политическа калинка. Очевидно няма как едно лице, дори то да има страхотна експертиза, да бъде дялан камък по върховете на толкова различни държавни и публични институции. Или, казано другояче, имаме поредната кукла на конци, която може да бъде много подходяща за служебен премиер, когато дойде време политическото задкулисие да готви и прави избори.
Докъде ще я докараме така - не направиха ли грешка ПП-ДБ, че са се съгласили с Пеевски и ГЕРБ за отнемането на правото на президента да посочва служебно правителство - за да се знае кой носи отговорността?
-
| Що се отнася до ролята на "Продължаваме промяната - Демократична България" за ревизирания модел на служебното правителство, тя е по-скоро трагична. |
. Нека оставим настрана причините за раждането на този специфичен институт като един вид преходно управление в зората на прехода. И да се върнем на мотивацията на ПП-ДБ. Те очевидно искаха някак си да ограничат властта на президента Радев, нараснала неочаквано и за самия него в условията на задълбочаваща се политическа криза. Няма как да забравим, че
първоначално ПП станаха жертва на президентския гняв по време на правителството на Кирил Петков, когато държавният глава проявяваше нескрита ревност и несъгласие с действията на политици и една партия, за чието "бащинство" очевидно претендираше.
Освен това ПП-ДБ с право бяха притеснени, че поредицата от служебни правителства на Радев, които той управляваше дистанционно, могат да подринат геополитическата ориентация на България на фона на противоречивата позиция на президента спрямо Украйна и Русия. Но, подкрепяйки ГЕРБ и Пеевски за обезвластяване на Радев чрез смяна на формата на служебното правителство, ПП-ДБ дадоха своя принос за превръщането му в инструмент в ръцете на модела "Борисов - Пеевски". Неслучайно при служебния премиер Димитър Главчев, който е бил част от кохортата на Борисов, ДПС на Пеевски получи в скандален порядък нова партийна централа, а общини, гласували масово в подкрепа на Пеевски, бяха инжектирани с 80 млн. лв.
Все пак понастоящем почти всички от фигурите, които могат да бъдат избирани от президента за служебен министър-председател, са направили кариера благодарение на, или чрез, ГЕРБ. А от "ДПС - Ново начало" зависи съществуването на правителството на малцинството около ГЕРБ... ПП-ДБ явно не си дадоха сметка, че след януари 2027 г. България ще има друг президент, който няма да се казва Румен Радев.
| Все пак събитията от 2024 г. показаха, че макар и с ограничени правомощия по отношение на служебното правителство, държавният глава може да интервенира спрямо него в полза на обществентия интерес. |
Миналата година президентът Радев не подписа указ за назначаване на ново служебно правителство с премиер Горица Грънчарова-Кожарева заради резервираното място в него на вътрешният министър Калин Стоянов (сега един от фронтмените на "ДПС - Ново начало" на Пеевски). Същата година при първото служебно правителство на Димитър Главчев пък Радев се противопостави на смяната на тогавашния външен министър Стефан Димитров с Даниел Митов - бивш външен министър, и отказа да подпише указ. Аргументът му беше, че Митов е зам.-председател на ГЕРБ, тоест че работата на кабинета не трябва да се политизира.
Какво е обяснението на политолога, имате ли научна хипотеза: как се стигна дотук един политик - Делян Пеевски, да предрешава позиции и действия на институции или поне такова е вече устойчивото обществено мнение? Тези дни прозвуча от телевизионен ефир мнението - вярно, на гост, не на медията - че "когато той удари по масата, става каквото каже" и това се приема без усещане за недопустимост, сякаш са закърнели обществените сетива за скандалност? Защо нараства мощта му?
- След като попадна под санкциите на американския глобален закон "Магнитски" заради корупция през 2021 г., Пеевски не участва в два поредни парламентарни избора. Очевидно се беше стреснал. Впоследствие беше легитимиран като основна фигура в ДПС чрез участието на формацията по специфичен начин в "сглобката" на ПП-ДБ с ГЕРБ, в която си беше присвоил ролята на неин неофициален говорител. Изстрелването му на партийния връх стана с решителната подкрепа на почетния председател на все още единното тогава ДПС Ахмед Доган, който дори го нарече "феномен". Какви взаимозависимости е имало между двамата през последния четвърт век трябва да бъде тема на отделен политологичен анализ, а най-добре на журналистическо разследване.
След като ДПС беше подчинено в рейдърски стил, Пеевски завладява територии и в местната власт чрез присъединяване и на кметове на общини, които не са етнически турци, към т.нар. стратегия "Ново начало за развитие на регионите". Очевидно босът на движението копира модела на ГЕРБ, който, въпреки че не отбелязва електорален ръст през последните години, черпи сили от позициите си и различните форми на клиентелизъм в местната власт.
Освен територии в местната власт Пеевски си присвоява и теми, повдигнати от опозицията?
- Той е повратлив и на терена на политическия дискурс - присвоява си теми, към които до неотдавна е заемал противоположни позиции. Да вземем например приетото набързо и без дебати законодателство за приватизиране на над 4000 държавни имота с отпаднала необходимост за ползване - от подкрепящ твърдо мярката след критиките на президента Радев босът на ДПС-НН се превърна във върл защитник на запазването им и критик на порочни модел на приватизация до момента. Същевременно удобно пропусна дискусиите за собствената му роля за съдбата на "Булгартабак" и КТБ.
Мощта на Пеевски нараства не само заради приписваното му влияние върху ключови звена в съдебната система и службите, използвани като бухалки срещу политическите противници, но и заради специфичната роля на неговата партия в парламента. Тя крепи правителството на малцинството в качеството си уж на опозиция, но консумира все повече власт, без да е формално във властта.