През април Държавният департамент, ръководен от Марко Рубио, откри блог в платформата Substack. В публикацията "Необходимостта от цивилизационни съюзници в Европа" администрацията на Тръмп начерта бойните линии на цивилизационен конфликт с Европа.

В статията европейските правителства са обвинени, че са предали Запада, прегръщайки мултикултурализма и секуларизма, и се описва как западните институции на либералната демокрация, международното право и плуралистичното управление са се превърнали в оръжия в кампания "срещу самата западна цивилизация".

Президентът Доналд Тръмп заложи на този идеологически подтекст още в речта си във Варшава през 2017 г., в която предупреди за "Запад под обсада". Сега, шест месеца след началото на втория му мандат, планът му да преобрази Европа по свой образ и подобие и да третира либералните европейци като продължение на своите вътрешнополитически врагове е в пълен ход.

Блогът на Рубио е само един от начините администрацията на Тръмп да формулира "идеологическата пътна карта", стояща зад външната ѝ политика; тя служи като реторичен и стратегически план за пренареждане на съюзите, предефиниране на понятието "Запад" и налагане на нова цивилизационна йерархия.

Тази реторика, заедно с речта на Джей Ди Ванс на Мюнхенската конференция за сигурността, демонстрира агресивната кампания на Америка на Тръмп срещу либералните аспекти на Европа. Този сблъсък е културен и има сериозни дипломатически последици:

Европейците трябва да се подготвят за антагонизъм, който се простира от държавните глави до "воините с клавиатури" в X. Ясно е, че Тръмп възприема либералните европейски демокрации не като партньори, а като противници в цивилизационен конфликт.

Атаката на Тръмп срещу европейската демокрация се развива по две взаимно подсилващи се, но различни оси. Първата е присвояването на класическата древност, особено на Римската империя, за да бъде представен Западът като цивилизация, основана на власт, дисциплина и йерархия. От публикуването на мемета с гладиатори до произнасянето на речи, възхваляващи "мъжките добродетели", посланието е ясно:

Тези препратки не са декоративни: основните атрибути на Римската империя (централизирана власт, военизирана мъжественост, културна хомогенност) формират идеологическия гръбнак на тръмпистката визия.

Днес тези символи вече не са просто тролене в X, а обосновка за реални политики, като пренареждане на съюзите, условна помощ и визови забрани. Това историческо присвояване не е ново явление; администрацията на Тръмп споделя амбиции, сходни с тези на предишни световни лидери, целели да заменят плурализма с йерархия и да изградят Запада около измислено минало.

Втората ос е американското преосмисляне на Запада в открито духовни термини - с идеология, основана на т.нар. юдео-християнски ценности. В тази визия администрацията на Тръмп представя САЩ не като либерална република, а като заветна нация, защитаваща божествено установен морален ред. "Западът" вече не е споделен политически проект, основан на идеалите на Просвещението, а теологична конструкция, вкоренена в юдео-християнски авторитет.

Това разбиране кара Тръмп все по-често да представя защитата на "западната цивилизация" като свещен дълг, основан на божествената власт, а не като политически ангажимент към свободата и демокрацията.

Висши съветници, като Самюъл Самсън, разглеждат Декларацията за независимост на САЩ като теологична, повлияна повече от Тома Аквински, отколкото от Джон Лок. Книгата на министъра на отбраната Пийт Хегсет "Американски кръстоносен поход" твърди, че бъдещето на Америка зависи от "прогонването на левия призрак, доминиращ в образованието, религията и културата - 360-градусова свещена война за правдата". В тази рамка Просвещението е символ на разрив и упадък. Самсън и Хегсет вярват, че "истинският Запад" е свещен, йерархичен и теологично вкоренен.

Това позоваване на юдео-християнските ценности е в пряко противоречие със самоопределението на ЕС като светски, плуралистичен и постхристиянски политически ред. Докато европейският либерализъм подчертава мултикултурализма и разделението между църква и държава, тръмпизмът издига в култ моралните абсолюти, религиозния авторитет и цивилизационната чистота.

Администрацията на САЩ далеч не се притеснява да интегрира християнството в политиките си на всички нива. Държавният департамент на Рубио въведе политика, според която служителите докладват за вътрешни "антихристиянски предразсъдъци"; официалният акаунт на Министерството за национална сигурност в X цитира библейски стих в скорошно видео за набиране на кадри. По време на изслушването си в Сената Хегсет споменава "Бог" или "Исус" 13 пъти (нито един от министрите на отбраната Лойд Остин и Марк Еспър, нито дори набожният бивш държавен секретар Майк Помпео са използвали тези термини при своите изслушвания) и предвожда християнска молитва в Пентагона.

Тези открито религиозни действия, извършвани публично, са сигнал за желание да се трансформира американската идентичност в теократичен национализъм. В този смисъл Тръмп казва, че либерализмът не е просто погрешен, той е богохулен.

Двете идеологически линии превръщат бившите съюзници в противници, заменят сътрудничеството с поставяне на условия и преосмислят дипломацията, основана на ценности, като културно налагане. Това има и сериозни дипломатически последици.

През март посолствата на САЩ в Европа издадоха инструкции, според които прилагането на принципите на "многообразие, равенство и приобщаване" (DEI) от европейски компании може да застраши достъпа им до американско финансиране. Този подход обаче влиза в противоречие с националните закони в ЕС, включително с френските разпоредби за корпоративно равенство. Политикът от партия "Ренесанс" Клеман Бон осъди хода, заявявайки, че САЩ обявяват "екстериториалността на ценностите".

Самсън - авторът на публикацията в Substack, ръководи и делегация на Държавния департамент в Париж и Лондон, за да "разгледа опасенията относно политическата цензура и злоупотребата със закона в Европа". Малко след това администрацията наложи визови забрани на европейски служители за "цензуриране на американци" онлайн, като наложи американските норми за свобода на словото над европейските закони, целящи ограничаване на речта на омразата и дезинформацията.

Правната основа на тези мерки е съмнителна, но идеологическото послание е ясно: съобразяването с американските културни ценности вече е предпоставка за сътрудничество. Администрацията на Тръмп се стреми да оформи трансатлантическия съюз така, че да възнаграждава идеологическото съответствие и да наказва либералната съпротива.

Вашингтон подкрепя крайнодесни фигури като Виктор Орбан, Марин льо Пен и Джордже Симион като цивилизационни съюзници, докато Тръмп открито се подиграва на либералните европейски лидери. През март крайнодесни тинк-танк организации от двете страни на Атлантика се срещнаха, за да обсъдят как да подкопаят ЕС отвътре; на февруарската среща на върха "Патриоти за Европа" европейските националисти приветстваха Тръмп като спасител на християнската цивилизация и призоваха за "нова Реконкиста".

Двете допълващи се идеологически нишки на Тръмп - Римската империя и "юдео-християнските ценности", формират възгледите на втората му администрация: либерализмът е болест, традицията е лекарството, а Европа е наднационален противник, който трябва да бъде завладян.

Но Тръмп няма правомощия да дефинира западната цивилизация, а европейците не са длъжни да следват неговия пример. Някои европейски лидери вече започват да отвръщат. Това означава да се противопоставят на идеологическата принуда от Вашингтон, да отстояват правния и регулаторния суверенитет на Европа, да укрепват демократичната устойчивост у дома и да защитават институциите си от културно налагане.

Френското външно министерство например стартира кампаниите #EuropeProtects и #DSAProtects в отговор на атаките срещу Закона за цифровите услуги (DSA) от страна на администрацията на Тръмп. Това са необходими първи стъпки, но трябва да се превърнат в стратегия за целия континент. Едновременно с това Европа трябва да си възвърне идеята за "Запада" не като свещен ред, определян от традиция и йерархия, а като демократичен ред, основан на свобода, право и човешко достойнство. Тя може да допринесе за утвърждаване на либералните принципи в глобалното управление, като изгради нови демократични коалиции с партньори като Австралия, Канада, Япония и Южна Корея.

Европа трябва отново да се утвърди като значим играч на световната сцена. Тя трябва да покаже, че разполага с капацитета да бъде самостоятелен участник с достатъчно регулаторни инструменти и карти в икономиката. Оцеляването на Запада като плуралистичен проект ще зависи от решимостта, с която Европа ще реагира.