В Германия току-що избухна нещо. Високоуважаван юрист, когото управляващата Социалдемократическа партия (СДП) номинира за член на Конституционния съд на страната, се оттегли от разглеждане на кандидатурата му след безмилостна клеветническа кампания от страна на десни журналисти и политици.

Още по-лошото е, че коалиционният партньор на ГСДП, дясноцентристкият Християндемократически съюз (ХДС), внезапно премина от подкрепа за кандидатурата на Фрауке Брозиус-Герсдорф към обявяването ѝ за неприемлива.

Този саботаж на досегашната консенсусна процедура е тест за пренасяне в Германия на политиката на културна война в стил САЩ. Целта е да се отскубнат все повече членове на дясноцентристката партия, която някога водеше бившият канцлер Ангела Меркел, и да се премине към договореност, която вече е налична в някои други европейски демокрации: съюз на дясноцентристите и популистката крайна десница.

Вярно е, че Конституционният съд на Германия, макар и един от най-уважаваните и влиятелни в света, невинаги е оставал извън споровете. В средата на 90-те години на миналия век той си навлече гнева на консерваторите, когато постанови, че баварските светски училища не могат да поставят разпятия по стените си. Но процесът на назначаване на съдии винаги е бил пощаден от зрелища, каквито са твърде познати от САЩ. Вместо да се провеждат широко рекламирани, излъчвани по телевизията и гарантирано поляризиращи изслушвания на кандидатите, партиите се срещат при закрити врати, за да предложат балансиран списък от кандидати, всеки от които след това трябва да получи подкрепа от свръхмнозинство в долната камара (Бундестага).

Както и много други неща в европейската политика, този процес е усложнен от успеха на крайнодесните популисти. "Алтернатива за Германия" (AfD), която сега е втората по големина група в парламента, настоява за свой "собствен съдия", възразявайки срещу факта, че по-малките германски партии - пропазарните "Свободни демократи" и Зелените - имат право да предлагат членове на съда. В една от федералните провинции - Тюрингия, където AfD спечели последните избори, партията на практика блокира назначаването на нови съдии като протест срещу неоправданото според нея изключване.

Но не предимно крайната десница свали Брозиус-Герсдорф. По-скоро тя се сблъска с по-широка кампания от критики, която се опитваше да я представи като ляв радикал, който уж иска напълно да либерализира абортите и да въведе задължителни ваксинации срещу COVID-19. Не само че неин колега професор по право промени вписването ѝ в "Уикипедия", за да я представи като "активистка", но и архиепископът на Бамберг я нападна в проповед - за да признае после след личен разговор с кандидатката, че е бил "погрешно информиран".

Германия никога не е имала еквивалент на Fox News (докато Франция вече има CNews, един от чиито водещи журналисти вече бе виден кандидат за френски президент през 2022 г.). Въпреки това сравнително малки крайнодесни стартъпи - претендиращи да са "гласът на мнозинството" - все повече придобиват влияние в ХДС. Един от членовете на ХДС неотдавна на практика обяви, че всеки, който не се придържа към доктрините на естественото право, не може да бъде съдия. Изведнъж от мейнстрийм ядрото в политиката започват да повтарят популисткото говорене, че съдилищата трябва да "представляват преди всичко народа" (за разлика от поддържането на Конституцията).

Вярно е, че подобно на консерваторите в Обединеното кралство, германските християндемократи дълго време се гордееха със своя прагматизъм, изграждайки си имидж на компетентна правителствена партия по подразбиране. Нещо повече, мисленето в рамките на естественото правно наистина е било водещо сред християндемократите в следвоенния период. Но именно защото се интересуваха от властта, християндемократите - подобно на британските тори - внимателно се адаптираха към променящото се общество. Парадоксалният резултат е, че сега те злепоставят като "радикален" един юрист, който всъщност, изглежда, представлява "народа" - доколкото обикновено поддържа възгледи, които се ползват с подкрепата на мнозинството германци.

Християндемократите традиционно следваха политическа стратегия, която се стремеше да бъде посредник между различните групи и интереси, преследвайки това, което католическата социална доктрина отдавна изтъква като визия за обществената хармония. В този смисъл Меркел - винаги склонна към балансиране и компромиси - все още практикува традиционния модел.

Чувствайки натиска на крайната десница, християндемократите смятат, че трябва да докажат на своите избиратели, че все още са истински консерватори - за разлика от предполагаемо über-либералната Меркел, която в крайна сметка дори се съгласи с реформи като еднополовите бракове.

Макар че архиепископът на Бамберг беше готов да разговаря директно с кандидатката, членовете на парламента от ХДС очевидно отказаха да го направят. Подобно поведение представлява рязко отклонение от културата на компромис и умереност, която успяваше да предотврати политизирането на най-висшия съд на Германия в американски стил. Нарушаването на нормите от страна на ХДС е аналогично на отказа на американските републиканци дори да разгледат кандидата на Барак Обама за Върховния съд през 2016 г.

Въпреки твърденията на лидерите на ХДС, че са последната защита на демокрацията срещу надигащата се крайна десница, партията попада в капаните на културната война, които крайната десница им е заложила. Не е неизбежно последната голяма държава със защитна стена за сдържане на крайната десница да тръгне по пътя, по който вече поеха толкова много други европейски демокрации. Но този сценарий става все по-реалистичен.