Дискретна и представителна група в Европа да определи спешните проекти за отбрана
Объркването, което предизвика срещата на върха в Аляска между американския президент Доналд Тръмп и руския президент Владимир Путин, както и последвалата среща на върха между Тръмп и европейските лидери, включително Украйна, предостатъчно оправда решението, взето от останалите членки на НАТО да увеличат разходите за отбрана и да засилят сътрудничеството в областта на сигурността.
Този ангажимент даде възможност на европейските и украинските лидери да предложат да закупят военно оборудване на САЩ за десетки милиарди като част от устойчив план за мир в Европа и Украйна.
Това е правилният подход, може би единственият не само за насърчаване на европейската и украинската отбрана, но и за възстановяване на трансатлантическото сътрудничество в различни сектори - от изкуствения интелект до митата. Поради множество причини отбраната може да бъде най-елементарният сектор за сближаване между САЩ и Европа. Като начало, цялата съвместна (трансатлантическа) работа, извършена след срещата на върха на НАТО в Уелс през 2014 г., вече е създала солидна основа.
Второ, съществува широко съгласие по необходимостта Европа да направи повече. Сега Европа и страните от НАТО, които не са членки на САЩ, планират да изразходват 5 % от БВП за отбрана до 2032 г., а европейски официални лица заявиха, че Европа ще изразходва средно 3% до 2028 г. След създаването на фонд на ЕС от €150 млрд. ($175 млрд.), който вече е набрал оферти, се планира инвестициите на ЕС в отбраната да бъдат десет пъти по-големи от преди.
| Това също така не е просто някакво новинарско заглавие, създадено, за да успокои администрацията на Тръмп в краткосрочен план. |
Лидерите на НАТО вече бяха поели ангажимент (на срещата на върха на НАТО през юли 2024 г.) да финансират регионални планове за отбрана, като прогнозните разходи за тях бяха приблизително 3.5 % от БВП. Администрацията на Тръмп изтъкна европейските ангажименти и се съгласи да третира разходите за ключова военна инфраструктура като принос към целта от 5%. Макар че някои държави ще имат затруднения да изпълнят по-високите цели, поне в краткосрочен план военните способности на континента ще бъдат много по-силни, отколкото ако не беше направено нищо.
Трето, парите ще бъдат изразходвани за посрещане на най-важните военни нужди. Съгласно плана за 2024 г. НАТО ще определи как да се приоритизират отбранителните способности, което предполага, че САЩ все още имат думата по въпроса. Този подход би трябвало да отговори на дългогодишната загриженост на САЩ, че европейските отбранителни инициативи водят до излишъци или отклоняват средства от по-належащи нужди.
На четвърто място, този подход позволява на американските компании да участват и да се възползват от европейските поръчки в областта на отбраната, което дава на САЩ дял в усилията за превъоръжаване на Европа. Доналд Тръмп изтъкна европейските разходи за американски оръжия след срещата си с председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен през юли, а високопоставен европейски служител изчислява, че 40% от ранните разходи на ЕС за отбрана ще отидат за американски фирми. Голяма част от тях вече са насочени към способности, които само САЩ могат да осигурят, като например усъвършенствана противовъздушна отбрана.
| Със сигурност предстоят трудни решения. Преди всичко европейските лидери ще трябва да определят колко далеч трябва да стигнат в създаването на алтернативи на американското оборудване. |
Тези решения няма да бъдат взети изведнъж, а продължаващото напрежение с администрацията на Тръмп ще увеличи вероятността Европа да се отдалечи от оръжейните системи, произведени в САЩ там, където може.
Друго предизвикателство пред европейските лидери ще бъде разпределянето на новите пари, които се вливат в сектора. Всеки европейски лидер ще лобира в полза на местните компании. Но и тук първите стъпки на европейците са обещаващи.
ЕС се фокусира върху създаването на ефективни способности, а ключови държави членки обърнаха внимание на това, от което Украйна има най-голяма нужда и което може да произведе сама. Този акцент върху Украйна поставя ясна, спешна цел и позволява разходите да продължат, без да се гарантира, че всяка държава ще получи някакво финансиране. Все пак ще бъде важно да се разбере колко инвестиции могат да бъдат насочени към Украйна, без да се дублират или да се стига до надпревара за оскъдни ресурси.
| В перспектива една малка, неформална група от европейски лидери следва да определи спешните инвестиционни проекти и участниците в тях. |
- Каквато и да е подобна група, тя ще бъде гореща тема за европейските лидери, така че работата ѝ трябва да бъде дискретна.
- Тя ще трябва да включва страните с най-голям промишлен капацитет, като същевременно ще бъде достатъчно представителна.
- Фокусирането върху най-големите отбранителни и промишлени възможности и държавите на първа линия може да бъде най-добрият начин да се започне.
Решението на Европа да запази участието на САЩ в своята отбранително-индустриална стратегия не дойде лесно. През първите месеци на втората администрация на Тръмп някои в Европа се питаха дали сътрудничеството със САЩ изобщо е възможно. Но като признават, че и Америка, и Европа имат с какво да допринесат за споделените интереси в областта на трансатлантическата сигурност, европейските лидери дават пример за това как трансатлантическото сътрудничество може да се възстанови дори в период на разрушаване.
Тези структурни съображения са от значение, тъй като успешното сътрудничество в областта на отбраната може да предостави модел за други области. Икономическият растеж през следващото поколение вероятно ще дойде от отрасли като изкуствения интелект, науките за живота и новите енергийни технологии. Китай има водеща позиция в много от тези сектори и ще се стреми да формира в своя полза глобални обичаи за поведение и стандарти.
Европа, САЩ, Канада и Индо-тихоокеанският регион ще реагират по-ефективно заедно, отколкото поотделно. Като група техният размер е сравним с този на Китай и те могат да се възползват от общи навици за сътрудничество при съгласуването на веригите за доставки, инвестициите и стандартите.
Фокусът върху съгласуването на Европа и САЩ може да изглежда преждевременен, като се има предвид степента, до която разногласията по отношение на търговията и инвестициите възпрепятстват сътрудничеството.
Тези напрежения ще продължат, ако Тръмп не спре да третира Европа единствено като конкурент.
Не можем да знаем кога и дали напрежението ще намалее, но вярвам, че може и трябва да намалее - дори и само след края на тази администрация. Във всеки случай трябва да сме готови за всички възможности, които се появят. Първите стъпки по отношение на сътрудничеството в областта на отбраната показват, че признаването на общите интереси, откритата комуникация за най-добрия път напред и готовността да позволим на дружествата на другия да се конкурират при справедливи условия могат да бъдат основа за подновяване на отношенията, поне в отделни области.
За да се подготвят за тази възможност, европейските лидери трябва да определят стратегически важните сектори и да изяснят какви условия биха им позволили да запазят САЩ като дългосрочен и надежден партньор, а след това да държат САЩ да спазват собствените си ангажименти. Стъпка по стъпка партньорството, което е в основата на мира и просперитета на предишните поколения, може да направи същото и за следващото поколение.
© Project Syndicate
Заглавието и акцентите в текста са на "Дневник"