Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом подейства като брутално разбуждане, след което нищо вече не е същото и няма връщане назад, но е възможно бъдеще на "прагматичен европеизъм". Това е едно от посланията на Марио Драги, бившият премиер на Италия и бивш управител на Европейската централна банка, на традиционно събиране Comunione e Liberazione на италианските консерватори в Римини.

Той заяви, че бъдещето не е във връщането към националните държави, както и че "пасивността и сковаността водят до бездействие, което е най-големият враг на Европа". В дискусията той припомни какво е казал Карло Адзелио Чампи, когато като управител на централната банка на Италия е трябвало да предаде контрола върху лирата при въвеждането на еврото: "Каза ми, че е по-добре да изгубиш част от националния суверенитет, ако това е цената да станеш част от по-голям проект."

Години наред Европейският съюз вярваше, че икономическият му размер - с неговите 450 милиона потребители - носи със себе си геополитическа мощ и влияние върху международните търговски отношения.

2025 г. ще бъде запомнена като годината, в която тази илюзия се изпари.

Междувременно Китай открито подкрепя военните усилия на Русия, като същевременно разширява индустриалния си капацитет, за да се освободи в Европа от излишното си производство - сега, когато достъпът до американския пазар е ограничен от нови бариери, наложени от Вашингтон. Европейските протести имат малък ефект:

Европа също така наблюдаваше, докато иранските ядрени обекти бяха бомбардирани, а клането в Газа се засили.

Следователно не е изненадващо, че скептицизмът към Европа достигна нови висоти. Но е важно да се запитаме какво всъщност представлява този скептицизъм.

Според мен това не е скептицизъм за ценностите, върху които е основан Европейският съюз: демокрация, мир, свобода, независимост, суверенитет, просперитет, справедливост. Дори тези, които твърдят, че Украйна трябва да се предаде на исканията на Русия, никога не биха приели същата съдба за страната си; те също ценят свободата, независимостта и мира, дори и да е само за самите тях.

По-скоро вярвам, че скептицизмът се отнася до способността на Европейския съюз да защитава тези ценности. Това е отчасти разбираемо. Моделите на политическа организация, особено наднационалните, се появяват отчасти за да решат проблемите на своето време. Когато те се променят толкова много, че съществуващата преди това организация стане крехка и уязвима, тя трябва да се промени.

ЕС е създаден, защото през първата половина на ХХ век предишните модели на политическа организация, националните държави, в много страни напълно се провалиха в защитата на тези ценности. Много демокрации отхвърлиха всички правила в полза на грубата сила, което доведе до пропадането на Европа във Втората световна война.

Следователно беше почти естествено европейците да развият форма на колективна защита за демокрация и мир.

След това съюзът отново еволюира в следвоенните години, като постепенно се адаптира към неолибералната ера между 1980 г. и началото на XXI век. Този период се характеризира с

Европа просперира в този свят:

Но този свят е приключил и много от неговите характеристики са заличени.

Нашата политическа организация трябва да се адаптира към нуждите на своето време, когато те са екзистенциални: ние, европейците, трябва да постигнем консенсус какво означава това.

Но е вярно също, че за да защитим Европа от нарастващия скептицизъм, не трябва да се опитваме да екстраполираме минали постижения в бъдещето, което предстои да преживеем: успехите, които постигнахме през предходните десетилетия, всъщност бяха отговори на специфичните предизвикателства на онова време и ни казват малко за способността ни да се справим с тези, пред които сме изправени днес.

Признаването, че икономическата сила е необходимо, но не достатъчно условие за геополитическа сила, най-накрая ще предизвика политически размисъл и действия за бъдещето на съюза.

Можем да се утешим с факта, че Европейският съюз е бил способен на промени в миналото. Но адаптирането към неолибералния ред беше сравнително лесна задача в сравнение с това, пред което сме изправени. Основната цел тогава беше да се отворят пазарите и да се ограничи държавната намеса. Тогава Европейският съюз би могъл да действа предимно като регулатор и арбитър, избягвайки по-трудния въпрос за политическата интеграция.

За да се справи с днешните предизвикателства:

Близо осемдесет години след края на Втората световна война колективната защита на демокрацията се приема за даденост от поколения, които нямат спомен за това време. Тяхната твърда подкрепа за европейската политическа конструкция зависи до голяма степен и от способността ѝ да предлага на гражданите перспективи за бъдещето и следователно от икономическия растеж, който в Европа е много по-нисък, отколкото в останалата част на света през последните 30 години.

Докладът за европейската конкурентоспособност подчертава многото области, в които Европа губи позиции и където реформите са най-спешно необходими. Но една тема се повтаря в целия доклад: необходимостта от пълноценно използване на европейското измерение в две посоки.

Актът за единния пазар е приет преди почти 40 години, но все още съществуват значителни бариери пред вътрешноевропейската търговия. Премахването им би оказало съществено въздействие върху растежа на Европа.

Цената на тези бариери вече е видима. Европейските държави се впускат в гигантско военно начинание, като са планирани допълнителни разходи за отбрана от €2 трлн. до 2031 г. - една четвърт от които ще бъдат в Германия. И все пак имаме вътрешни бариери, еквивалентни на 64% мито върху машини и 95% мито върху метали.

Резултатът е по-бавни търгове, по-високи разходи и увеличени покупки от доставчици извън Европейския съюз, като по този начин дори не успяваме да стимулираме икономиките си: всичко това заради пречките, които си налагаме сами.

Едно нещо вече е ясно от начина, по който се развива световната икономика: никоя държава, стремяща се към просперитет и суверенитет, не може да си позволи да бъде изключена от критични технологии.

САЩ и Китай открито използват контрола си върху стратегически ресурси и технологии, за да получат отстъпки в други области: всяка прекомерна зависимост по този начин е станала несъвместима със суверенитета над нашето бъдеще.

Полупроводниковата индустрия илюстрира добре това предизвикателство:

И така, както по отношение на размера на вътрешния пазар, така и на размера на технологиите се връщаме към основния момент: за да постигне тези цели, Европейският съюз трябва да се насочи към нови форми на интеграция.

Имаме възможност да го направим: например с режим, който действа отвъд националното ниво, например със споразумение за проекти от общ европейски интерес и тяхното съвместно финансиране - съществено условие за достигане на технологично необходимия и икономически автономен мащаб.

Преди години точно тук, на вашата среща, си припомних, че има добър дълг и лош дълг. Лошият дълг финансира текущото потребление, оставяйки тежестта на бъдещите поколения. Добрият дълг служи за финансиране на инвестиции в стратегически приоритети и за повишаване на производителността. Той генерира растежа, който ще послужи за неговото изплащане.

Днес в някои сектори добрият дълг вече не е възможен на национално ниво, защото инвестициите, направени изолирано, не могат да достигнат необходимия мащаб за повишаване на производителността и оправдаване на дълга.

Това се отнася за:

Скептицизмът ни помага да видим през мъглата на реториката, но също така се нуждаем от надежда за промяна и увереност в собствената си способност да я осъществим.

Всички вие сте израснали в Европа, където националните държави са загубили относително значение: израснали сте като европейци в свят, където е естествено да пътувате, работите и учите в други страни. Много от вас приемат, че са едновременно италианци и европейци; много от вас осъзнават как Европа помага на малките държави да постигнат цели заедно, които не биха могли да постигнат сами, особено в свят, доминиран от суперсили като САЩ и Китай. Затова е естествено да се надявате на промяна в Европа.

Видяхме също, че през годините Европейският съюз успя да се адаптира във времена на криза, понякога дори надминавайки всички очаквания.

Успяхме да разчупим исторически табута, като например споделения дълг в рамките на програмата Next Generation EU, и да си помогнем взаимно по време на пандемията. Завършихме мащабна кампания за ваксинация светкавично. Демонстрирахме безпрецедентно единство и участие в отговора на руската инвазия в Украйна.

Но това беше реагиране на извънредни ситуации. Предизвикателството сега е да можем да действаме със същата решителност в обикновени времена, за да се справим с новите очертания на света, в който навлизаме.

Това е свят, който не ни гледа със съчувствие, който не чака продължителността на нашите общностни ритуали да ни наложи силата си. Това е свят, който изисква от нас прекъсване в целите, сроковете и методите на работа. Присъствието на петимата лидери на европейски държави и председателите на Европейската комисия и Съвета на последната среща в Белия дом беше демонстрация на единство, което в очите на гражданите означава повече от много срещи в Брюксел.

Публичният сектор, където са най-необходими решителни промени, изостава.

Накратко, те трябва да си възвърнат единството на действията и трябва да го направят не когато обстоятелствата са станали неустойчиви, а сега, когато все още имаме силата да оформяме бъдещето си.

Превърнете скептицизма си в действия, накарайте гласа ви да се чуе. Европейският съюз е преди всичко механизъм за постигане на целите, споделяни от неговите граждани. Той е най-добрият ни шанс за бъдеще на мир, сигурност и независимост: той е демокрация и ние, вие, неговите граждани, европейците, сме тези, които определят неговите приоритети.