Силициевата долина е пълна с високомерни и изключително богати и мачо мъже, които не мислят, че имат късмет, а се смятат за жертви. В технологичната столица на света цари непривлекателна комбинация, в която богатството и властта са преплетени със самосъжаление. Това е вид култура - нещо от Илон Мъск с резачката до всеки подкаст от Силициевата долина - ако сте свикнали с привилегии, равенството се възприема като потисничество.

Това разказва в новата си книга "Как да спасим интернет" бившият лидер на британските либерал-демократи и вицепремиер на Великобритания. Ник Клег бе от 2018 г до януари 2025 г. президент по глобалните отношения и стратег по комуникации и публична политика за "Мета" в Сан Франциско. "Ако хората, които управляваха Facebook, бяха чудовища, нямаше да работя там", казва той като комплимент към Марк Зукърбърг и доскорошните си работодатели.

Клег обяви напускането си от Meta само седмици преди всички технологични титани - Джеф Безос, Илон Мъск, Марк Зукърбърг - да бъдат снимани да се подреждат послушно на встъпването в длъжност на Доналд Тръмп. Британецът очаквал Тръмп да спечели, но не предвидил "скоростта, с която цялата Силициева долина щеше да се промени от това, което беше, когато се преместих там, от предпазливост спрямо политиката към стремежа да бъде в хармония с новата администрация".

Клег твърди, че това не е било само заради надеждата да се избегне по-строга регулация: той смята, че споделената решимост да се спечели надпреварата във въоръжаването с Китай за изкуствения интелект е създала нездравословен съюз между американските технологични, военни и политически елити, илюстриран в квазиправителствената роля на Мъск като главен лидер, размахващ моторен трион.

Британецът отхвърля идеята, че технологичните компании са по-могъщи от правителствата. "Те не определят програмата на уроците по история на вашето дете, нито дали да бъдат изпратени хора на война, нито пък повишават или намаляват данъците на хората."

Но той подробно разказва за това как изолираността на Силициевата долина я е заслепила за грешките ѝ. "Всички носят едни и същи дрехи, карат едни и същи коли, слушат едни и същи подкасти, следват едни и същи модни прищевки", каза Клег. "Това е място, родено от огромно стадно поведение", допълва той в интервю за "Гардиън", където бе публикуван и откъс от книгата, която излиза на 4 септември в родината му.

Според него Силициевата долина е "сладникаво конформистка" въпреки твърденията ѝ, че е инициатор и лидер на радикални промени.

Има нещо опияняващо в Силициевата долина. Това е място, където хората казват "да". Това е магнит за умни хора, пълни с креативност. Няма ограничения за амбицията. Всяко препятствие е възможност. Всеки красив ден може да бъде денят, в който да се случи нещо невероятно. Всеки може да има идея, която може да промени света - и ужасно да забогатее. Но това е и индустриален развъдник на високомерие, до голяма степен от мачо тип (все още е място, където като цяло уверени мъже с голямо его управляват, а умните, способни жени трябва да се борят за мястото си на всяка крачка). Изолацията, която го прави идеалната лаборатория за нови идеи, е и това, което го дистанцира от живота на обикновените хора. Богатството на мястото го дистанцира от техните борби. Неговият идеализъм го дистанцира от хаотичните реалности на живота им", пише Клег.

Но Силициевата долина е пълна с хора, които виждат света по различен начин - инженери. Техният свят е свят на факти и процеси. Мисленето на инженера е да идентифицира проблем и да го реши, след което да премине към следващия проблем. (...)

И всичко - всичко - трябва да бъде количествено определено. На една ранна среща си спомням, че един старши инженер ме попита каква е процентната вероятност правителство X да приеме закон за Y. Засмях се. Мислех, че е се шегува. Идеята, че политическите процеси могат да се сведат до някаква фалшива наука, ми се стори глупава. Той не се засмя. Затова казах нещо от рода на: "Ами, 23.67%." Той кимна сериозно.

Оттогава осъзнах, че за да убедиш хората в Силициевата долина, завладяващите истории са безполезни без данни за всеки аргумент и вероятности за всеки резултат. И това се отрази и на мен. Подхождането към проблемите по систематичен начин, колкото и фалшива да е науката, помага да се подреди мисловният процес и да се стигне до ясни решения.

Но е и ограничаващо. То превръща всичко в стока, премахва нюансите, инстинктите и всички нематериални аспекти на човешката природа. Когато в ранните си дни в компанията разговарях с инженери за данните, те говореха за тях така, както дърводелец би говорил за дървесината - материал, който се използва за направата на невероятни неща, а не за ценната лична информация на хората. Този начин на мислене се е променил оттогава, отчасти поради по-широка културна промяна в очакванията на хората за поверителност и защита на данните и отчасти защото промяната е наложена на компанията от регулаторите. Но върховенството на логиката и разума над емоциите и интуицията дава може би представа защо Силициевата долина често може да изглежда глуха към тревогите на хората отвъд стените на нейните модерно оцветени кампуси."