Август без бензин – колко сериозна е новата горивна криза в Русия

Русия отново преживява бензинова криза: цените се покачват, а някои бензиностанции просто са без гориво. Този проблем не е нов, но през 2025 г. поради редица фактори, свързани с войната, кризата може да е по-дълбока и по-дълга от преди.

Засега обаче ситуацията изглежда трудна, но управляема.

Държавата разполага с инструменти, с които да намали тежестта на кризата. И във всеки случай транспортният сектор, промишлеността, селското стопанство и - което е приоритет за руската държава - армията не са застрашени от недостиг на гориво в обозримо бъдеще.

Нови тактики

Бензинови кризи в Русия са се случвали и преди нахлуването в Украйна - например през 2011, 2018 и 2021 г. Криза имаше и през 2023 г. - тогава тя беше провокирана от несръчните опити на правителството да балансира бюджета чрез намаляване на компенсациите за производителите. През 2024 г. пазарът на горива остана относително стабилен, въпреки че именно тогава започнаха удари с дронове по руски петролни рафинерии.

Негативните последици тогава бяха смекчени от факта, че атаките бяха многобройни, но разпръснати. Обикновено не се извършваше повече от един удар по рафинерия, щетите се отстраняваха за няколко дни (максимум три седмици), докато съседните рафинерии продължаваха да работят без прекъсване. В крайна сметка кампанията с дронове през 2024 г. доведе до неудобства и разходи за руската петролна индустрия, но не и до големи проблеми.

Новата вълна от атаки, започнала на 2 август 2025 г., е от различен характер:

Очевидно Украйна вече разполага с много по-голям запас от дронове и е способна да провежда редовни масирани атаки, които претоварват руската система за противовъздушна отбрана.
Освен това навигационните възможности на дроновете са се подобрили значително.
Настоящата тактика на украинската страна е да провежда масирани атаки срещу рафинерии, за да им нанесе максимални щети до извеждане от експлоатация, а не просто да намали обемите на производство, както през 2024 г.
В същото време Украйна има възможност да поддържа постоянни атаки: извършват се повтарящи се удари по вече повредени рафинерии, забавяйки възстановяването на производствения им потенциал.

До средата на август 2025 г. в Русия бяха повредени рафинериите в Ухта, Рязан, Саратов и Волгоград, както и трите завода от Самарската група (Сизран, Новокуйбишевски и Самара). Освен това редовно се атакуват заводи в Ростовска област и Краснодарския край.

Рафинерията в Ухта не е от голямо значение за снабдяването на вътрешния пазар: тя е малка и остаряла, снабдява регион с ниско потребление на бензин (република Коми) и може да бъде заменена с доставки от заводите в Перм и Ярославъл. Що се отнася до заводите от клъстера Краснодар-Ростов - Славянск, Илск, Новошахтинск и Афипск - те са фокусирани върху производството на петролни продукти за износ.

Но атаките с дронове по протежение на непрекъсната дъга от рафинерии от Рязан до Волгоград биха могли да окажат сериозно влияние върху вътрешния пазар на бензин. Няма нито една голяма петролна рафинерия, снабдяваща вътрешния пазар на запад и югозапад от тази дъга, но там живеят десетки милиони руснаци и са основните земеделски земи, летните ваканционни райони и пътищата за достъп до тях от центъра на страната.

В условия на дисбаланс

Друга фундаментална разлика от кампанията с дронове през 2024 г. е, че тогава пикът на атаките срещу петролни рафинерии се е случил през май, а тази година те са започнали през август. Т.е. през периода, когато всички дългогодишни проблеми на руския петролен пазар стават особено забележими. В края на лятото търсенето на моторни горива традиционно нараства в Русия: селскостопанската работа е в разгара си, а градските жители често пътуват до вили или поемат на дълги пътувания с колите си. В същото време предлагането намалява поради сезонните ремонтни дейности в нефтопреработвателните заводи.

Първият признак за дисбаланс в търсенето и предлагането е покачването на цените. Обикновено това помага за възстановяване на баланса на пазара, но руските власти се опитват да ограничат растежа на цените на бензина и да изгладят сезонните пикове. Подобна политика намалява ефективността на пазарните сигнали и лишава производителите от стимули за увеличаване на обемите на доставките и създаване на сезонни запаси.

Разбира се, определен резерв от структурна устойчивост и излишен капацитет позволява на руското нефтопреработване да осигури насищане на пазара със стоки въпреки действията на правителството, които намаляват печалбите на производителите. Но всичко си има своите граници.

От 2019 г. насам ключовият инструмент за регулиране на вътрешния пазар на горива в Русия остава механизмът на компенсациите. Той задължава петролните компании да продават бензин на цени в тесен коридор, който не е свързан с цените на петрола и бензина на световните пазари. Властите частично компенсират петролните компании за загубите от такива продажби.

През 2023 г. държавата се опита да намали наполовина компенсациите за загуби, но това доведе до намаляване на доставките и местен дефицит, принуждавайки ги да се върнат към предишните параметри на схемата. В същото време властите забраниха износа на бензин за няколко месеца.
Правителството въведе такава забрана през 2024 г., като този път остави параметрите на компенсационния механизъм без промяна.
През 2025 г. руските власти също не посмяха да се опитат да спестят от компенсациите, но ситуацията се изостри от други негативни фактори.

Първо, заради украинските дронове закъсненията и отмяната на полети станаха по-чести, така че много руснаци започнаха да използват лични автомобили повече за дълги пътувания. Това е особено забележимо в ивицата от центъра на Русия до Черноморието, където се наблюдава значителен поток от летовници и голям брой атаки с дронове. Търсенето на бензин нарасна в югозападната част на Русия и в страната като цяло.

Вторият фактор е косвеното въздействие на високите лихвени проценти върху пазара на бензин. Цените на едро на бензина в Русия се покачват в края на лятото почти всяка година, което създава възможности за арбитраж с нисък риск. Поради това много търговци на едро изкупуваха излишното гориво през пролетта на ниска пазарна цена и го складираха, за да го продадат в края на лятото. Такъв арбитраж може да обещае брутна печалба от около 10 хиляди рубли на тон, без разходите за съхранение, или около 15% за шест месеца.

До 2025 г. обаче покачването на лихвите по търговските кредити направи подобни операции нерентабилни или дори губещи. Освен това разчитането на покачване на цените на борсата поради липса на предлагане беше рисковано - държавата в предишни години го ограничаваше с всички сили. Очевидният резултат е, че това лято на пазара се изкарваше по-малко бензин от запасите, отколкото в предишни години.

Кризата е под контрол

Тази година цените на бензина на борсата започнаха осезаемо да се покачват през пролетта. До юни беше преодолян миналогодишният августовски ценови максимум. И от началото на август цените на борсата започнаха да се покачват особено рязко, преодолявайки пика от 2023 г.

Междувременно на пазара на дребно растежът все още е много плавен и постоянен, от 15 до 25 копейки на литър на седмица. Това е резултат от дългогодишната работа на правителството с петролните компании и неформалната забрана за рязко повишаване на цените на горивата. В резултат на това през седмицата, започнала на 18 август, цените на едро на борсата (72 770 рубли на тон, или 53.50 рубли на литър бензин А-92) значително се доближиха до цените на дребно (59.50 рубли на литър). За сравнение - в средата на юли 2025 г. борсовата цена беше 47.42 срещу 58.50 на дребно.

Борсови цени на тон бензин А-92 през последните три години.

Ситуацията изглежда сложна, но управляема. Повечето от засегнатите рафинерии са загубили само част от капацитета си и продължават да произвеждат гориво, макар и в намалени обеми. Съществуват и логистични възможности за прехвърляне на гориво от по-отдалечени предприятия. Част от дефицита може да бъде покрита от запаси от складовете на държавния Росрезерв.

Освен това значителна част от руския автопарк и колесни машини, както и военна техника работят с дизелово гориво, а Русия има излишък от него. Така че дълбока и пълномащабна криза с доставките на гориво, способна да наруши функционирането на руската икономика и армия, все още е далеч.

На годишна база производството на търговски бензин в Русия надвишава нуждите на страната с 15-20%, а на дизелово гориво - повече от два пъти.

Дори да приемем, че всички засегнати заводи (около 20% от преработвателния капацитет на Руската федерация) напълно спрат производството на бензин, полученият в резултат на това дефицит пак ще бъде малък и дори той може да бъде компенсиран от внос, например от Беларус. Атаката срещу помпените станции Унеча и Николское на тръбопровода "Дружба", който снабдява Беларус наред с други страни, теоретично би могла да затвори и беларуските рафинерии, но след атаката на 18 август тръбопроводът беше възстановен в работно състояние за два дни.

Потребителският пазар обаче като най-маловажния за функционирането на икономиката и воденето на войната може да се сблъска с безпрецедентни проблеми. И това би могло да подтикне руското правителство да предприеме извънредни мерки.

Най-простото нещо би било да се премахне контролът върху цените и да се даде възможност на пазара да балансира търсенето и предлагането, включително организиране на потоци от гориво към региони, страдащи от недостиг на бензин. Това би било болезнено както за гражданите, така и за фермерите, но ефективно. Това противоречи на настройката на държавата тя да дирижира все повече неща, но в извънредни ситуации правителството все още може да прибегне до подобни мерки, както показа строгата парична политика. И тогава държавата, ако наистина иска, би могла да помисли как да компенсира тези разходи за най-уязвимите групи купувачи и как да отнеме възникналата свръхпечалба.

Държавата би могла също така временно да отмени техническите изисквания за моторните горива и да позволи на пазара да навлязат продуктите на минирафинерии. В екстремни случаи потреблението на бензин може да бъде ограничено. Но това очевидно е все още далечна ситуация. И много далеч от осезаем недостиг на гориво за армията, транспорта, промишлеността и селското стопанство.