Снощи бях твърде уморена, за да говоря пред публика. Но все пак искам да кажа нещо - не толкова на хората, които бяха там, колкото на всички, които се колебаят дали все пак не звучи хубаво тази идея с добродетелите.

Да. Трябва.

Разбира се, че трябва. Освен това е неизбежно. Там минава по-голямата част от деня на децата. Има възрастни, които имат авторитет пред тях, и други, които имат само власт (но и това е урок). Има други деца, с които искаш да си приятел, да те харесват, да се впишеш. От тях се учиш как да общуваш. Училището възпитава с всяка минута, прекарана в него. Въпросът е как.

Понякога може да те възпита зле. Например когато разрешава зле конфликтите между децата. Това е изключително силен урок по добродетели или тяхното отсъствие. Бих казала - най-важният, който се учи в училище.

Представете си час по добродетели. Дори да кажем, че се съгласим какво е добродетел - примерно това да сме мили с другите.

Представете си голямото междучасие същия ден. Ще ви разкажа за няколко централни училища, които познавам от първа ръка. В едното по-големите ученици (прогимназия) хващаха първокласници за ръцете и краката и ги тръшваха в снега. Други просто ги биеха. Учителите правеха дежурства в коридорите, ама полза никаква. Побойниците бяха синове на този и онзи. Момичетата от един клас пък бяха казали на своя съученичка да скочи през прозореца. Класната беше споделила, че и с нейната дъщеря се било случило същото, но нямаше идея какво да се прави.

В друго училище, също супер централно, миналата година две момчета стигнаха до "Пирогов". Училището реагира както обикновено - с мъмрения и наказания. Родителите щяха също да се изпобият. Реално решение нямаше. А директорката влезе на родителска да говори срещу... употребата на фон дьо тен от момичетата.

Страшни приоритети. Впрочем в същото училище учител по география говореше расистки неща, като: "Най-грозната раса е замбо", и насърчаваше хитлеристки реплики от момчетата. А учителят по литература правеше залагания в час. Учителката по английски крещеше и обиждаше децата - уж "за да ги научи", въпреки че правеше безумни грешки.

Няма да говоря дори за гимназиалния етап.

Искам да кажа, че училището трябва да възпитава с пример.

С пример как се решават конфликтите, какво значи да се държиш добре с другите (особено пък с по-слабите от теб). С пример какво е равнопоставеност, какво е смелост (например ако насилието не е толерирано, само защото детето е син/дъщеря на някого).

За тези неща трябват добри училищни психолози, добър подбор на учителите, добра система за подкрепа за тях - не винаги е лесно да видиш доброто решение, особено когато си преуморен и искат от теб някакви количествени резултати.

Това, което НИКАК няма да помогне, е да караме децата да учат някакви добродетели НА ДУМИ, докато с пример им показваме точно обратното.

Напротив, ще им покаже само, че сме лицемери.

Ще ги научи и тях да лъжат. Да замазват насилието с дежурни фрази. Да правят мили очи, докато бие звънецът, и после да продължават по-безмилостно.

А другите, тези, които са пострадали, ще се почувстват още по-предадени. Урокът, който ще даде училището, ще се влоши.

Да, искам да намали насилието, да насърчи децата в тяхното приятелство, в способността им да са щедри едни към други, да са алтруистични, да се научат да са заедно по добър начин.

Но кой родител не знае, че възпитанието не е да дръпнеш наследника за лакътя и да кажеш: "Яла тука да те науча аз на добродетели!"?

Затова смятам, че предлаганите промени са вредни. Че трябва да се спрат и да се обмислят съвсем различни мерки, които да работят в правилната посока. А не да вредят.