На 16 декември пред "Дарик" президентът Първанов сподели, че според него Законът за досиетата не е раздяла с миналото, а "по-скоро връщане в миналото, в един дебат, който имаше своето място и който трябваше да приключи в началото на прехода". Долавя се нещо като добре сдържана погнуса и от въпроса, и от цялата тема. Да не си помисли някой, че президентът не харесва закона, защото в последния момент беше редактиран и отварянето на досиетата пак няма да е пълно. Не, лош бил, защото застрашавал националната сигурност и доброто име на много хора, "които честно и почтено са си вършили работата". Нищо изненадващо. Президентът отдавна е показал, че цени "националната сигурност" повече от моралния климат в обществото, а добруването на "службите" - повече от крехката воля за истина, и без това едва мъждукаща в обществото. Както не е изненадващо, че в същото интервю говори как сме били и пак трябвало да бъдем "енергиен център на Балканите" и затова АЕЦ "Белене" "трябва да бъде построена в ускорен порядък". Някой чужденец може и да се изненада, че държавният глава, на една страна, се държи като говорител на ядреното й лоби, а нейният енергиен министър - като служител на ОАО "Газпром", но за българина това са най-самопонятни неща.

Думата ни е за презрително-високомерното споменаване на миналото като някакъв килер, в който сред прах и миши изпражнения се въргалят вехтории и незначителни проблеми, с които истинските, прагматичните политици, уверено гледащи към европейското бъдеще на страната, не се занимават. Управляващият политически елит си има друго минало подръка - славно, пълно с тракийско злато и народни носии. Досиета-мосиета, кой убил Георги Марков - тези неща не са в дневния ред на България, поучително ще ни кажат държавните мъже. И тъй като г-н президентът е зает човек, ще изброим още няколко теми, които "принадлежат на миналото" и е крайно безполезно да бъдат разравяни:

- натрупването на външния дълг от БКП през 80-те години. Да напомним, че става дума за суми, с които можеха да се направят 2-3 атомни централи и няколко хиляди километра магистрали. Само че заемите отидоха за: А) поддържане на неефективни производства, за да могат днес българите да казват "Ех, хубаво си беше при Тодор Живков, работа имаше, парното - 20 лева на месец, а топло, топло - през зимата на отворен прозорец спиш", и Б) захранване на партийни фирми и "национално-отговорни капиталисти". В резултат на това днес имаме доволни строители на капитализма с номенклатурна закваска и недоволно, псуващо "демокрацията" народонаселение

- пропиляване на пенсионните фондове от "професионалистите" на същата "социално чувствително партия" със същите цели и ефект. Симпатичната подробност е, че днес БСП се чуди как хем да обещае на пенсионерите 20 лева отгоре, хем да не им ги даде

- декапитализация на промишлените предприятия чрез "входно-изходната икономика" през първата половина на 90-те. После, когато Иван Костов и Александър Божков трябваше да продават същите тези затънали в дългове предприятия, започна такъв вой, че днес 99% са убедени, че някакви безценни икономически перли са били продадени за "жълти стотинки"

- съсипването на селското стопанство чрез псевдореформа и създаване на лишени от финансов ресурс кооперации (някой спомня ли си Златимир Орсов и неговите орсовки), които естествено попаднаха в лапите на предлагащите заеми мутри. Днес в масовото съзнание за случилото се виновен е Филип Димитров. Забележителното във всички тези събития от най-новата ни история е, че БКП/БСП винаги успява хем да изяде баницата, хем да набеди някое другарче, обикновено синьо. Изобщо в изкуството да се прехвърлят пасиви Бойко Борисов в сравнение с БСП е като уличен музикант пред Лондонската филхармония. Ето към такива неща (има и други) не бива да се връщаме, а да гледаме напред. Влизаме в ЕС. Само дето ще сме най-бедната страна в съюза, и то задълго. А ще сме най-бедните най-вече поради всички тези неща, които според президента и управляващия елит принадлежат на миналото и няма какво да се ровим в тях и да "разделяме обществото".

Обзалагам се, че ще се намери величаещ Първанов и "народа" масов всекидневник, който в първия си брой след Нова година ще излезе със заглавие "Влизаме с хоро в Европа" (имайки предвид обичайното народно увеселение между бившия дворец и липсващия мавзолей в новогодишната нощ). Хорото ще е хубав символ не на празника, а на безпаметството. С него ще влезем в Европа - обединени и безпаметни.

Прочее, весела Коледа. Докато социалистите не са си присвоили и Исус, обявявайки го за "социалния" Бог.