След 22 февруари 2008 г. е редно Българската социалистическа партия да бъде изписвана в средствата за масова информация с кавички - "БСП". А телевизионните водещи да правят онези смешни "ушички", които на езика на жестовете означават кавички. Защото се оказа, че са били прави онези, които не приеха прекръстването на БКП в БСП и продължиха да си ги наричат комунистите. Имало е защо.

На 22 февруари с гласовете на БСП парламентът отхвърли предложената от депутата от НДСВ Минчо Спасов и подкрепена от опозицията поправка в Закона за политическата и гражданската реабилитация на репресираните лица (приет през 1991 г.), според която за начална дата на репресиите щеше да се счита 9 септември, а не 12 септември, както е в досегашния закон. По същество отказът да се приеме тази поправка означава, че българската държава официално оправдава убийствата без съд и присъда между 9 и 12 септември. Във в."Дневник" и в електронното издание "Медиапул" се появиха коментари по темата, но като цяло публичното пространство не трепна пред това чудовищно от морална и правна гледна точка събитие.

Въпросът не е в това кой е бил крив и кой прав в смутните дни на "деветосептемврийската революция". Нито пък някой ще търси сметка на убийците, разстрелвали хора по свое усмотрение в септемврийските нощи. От решението на парламента зависеше дали на убитите през тези три дена ще бъде признат статута на жертви. Е, не им го признаха. За председателя на Народното събрание, "социалиста" Георги Пирински, убийствата без съд и присъда са били "в огромната си част безспорни актове на възмездие". Депутатите от левицата на практика се позоваха на "революционното право" - имало било особени дни, в които законите не важат и нарушаването им не е престъпление. Но именно въпросът за "революционното право", т.е. за употребата на противозаконно насилие, е разграничавал социалисти от комунисти в историята на лявото движение. На 22 февруари БСП просто показа, че е БКП.

Най-отвратителното е, че "БСП" не наложи партийния си прочит на историята директно, а си изми ръцете с едно "становище", произведено от т.нар. Консултативен съвет по законодателство към Народното събрание. Ето какво са сътворили юристите експерти с председател професора по право от Софийския университет Красимира Средкова:

Забележителни правни основания! Какво означава например "преди всичко"? Ами хорицата, които са си отишли ей така, "освен всичко"? После, ако си "известен на обществото" с някакви дела, това основание ли е да бъдеш застрелян като куче на площада и как разбираме кое е "обществото"? "Безспорно" - за кого? За Висшия партиен съвет и за червените професори в СУ? Кога едно престъпление става "въздействие"? "Въздействие" ли е пребиването на журналиста Данаил Крапчев с тояги на 10 септември в Горна Джумая и обесването му? И какво е юридическото съдържание на термина "палачи и главорези"?

Та така работят "социалистите" - поръчват си нещо на "независима комисия" и след това вдигат рамене - така казаха "експертите". И без свян впрягат държавните институции, когато ги владеят, за да наложат онзи образ на историята, който ще крепи частния им политически капитал.

Защо за "БСП" е важно да не падне и петънце върху "антифашистката борба"? Защото тя е единственото, което ги легитимира пред европейската левица. Но след като не се отказват от историята си на терористична организация, защо трябва да се преструват на социалисти? Защото са свикнали на двойно символно счетоводство: с едната ръка ще черпят легитимност от "социалистическото", с другата - от "комунистическото". Едното лице - за пред младите и Европа, другото - за електората с ремсистки и бригадирски спомени. Докога?

Това, което можем да направим и към което приканвам всички, имащи достъп до публичното пространство, е да наричаме нещата с имената им. Вместо да слагаме кавички на БСП, просто да ги наричаме комунисти. Без емоции, просто в името на научната и журналистическа добросъвестност.

Някои ще кажат: ама това са работи отпреди 60 години, какво ще ги ровим, да гледаме напред... А какво ни чака там, "напред"? Общество, което не иска да знае как са дошли комунистите на власт през 1944 г., заслужава да го управляват комунисти отново.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".