За шести път бяха присъдени наградите за журналистика "Черноризец Храбър". Както читателите вече знаят, удостоени бяха измежду заслужилите най-заслужилите - в. "Труд" например получи приза за цялостен принос. И наистина - кой, ако не "Труд", е основният фактор българската журналистика да е такава, каквато е.

Дали обаче не е време за едно по-прецизно дефиниране на регламента и критериите, според които се присъждат наградите "Черноризец Храбър"? Изключително грозно впечатление например прави категорията "Разследваща журналистика". Тази година номинирани бяха Иван Михалев за публикациите му за далаверите на "батко" в пътния фонд, Любослава Русева и Йордан Мичев от сп. "Тема" с разкритията им за Феим-Петър Чаушев и Христо Христов за материалите му в "Дневник" за стопанските фалити на комунизма. Публикации, в които няма и капчица патриотизъм, жизнеутвърждаващ патос, материали, демонстриращи пълно неразбиране на успехите, постигнати от правителството. А нима президентът Първанов на медийната среща в Мадрид не отбеляза, че основната слабост на българските медии е именно липсата на патриотизъм и позитивност? Най-добре е категорията "Разследваща журналистика" да отпадне от регламента, за да не се получава такъв дисонанс с духа на наградата.

Необходимо е също конкретизиране на критериите. Например награда за цялостен принос в българската журналистика да се присъжда за:

- циментиране на нерушимата дружба между главни редактори, президентски спонсори и висши чиновници с фондове за разпределяне

- подкрепа за правителството в труден момент, като например учителската стачка миналата есен

- желязно спазване на две прости правила: 1) народът винаги е прав, т.е. щом се харесва, значи е хубаво и 2) политиката се коментира единствено банално, за бъде убиван интересът към нея

- редовно предоставяне на място за пространни интервюта с министри и политици, споделящи пред публиката благите си намерения

- омесване на важното и маловажното, на политиката с пикантериите до постигане на наситена жълтевина, която грее над вестникарските сергии и освежава унилите български улици. Пример за подражание: в разгара на скандалите в МВР, когато лъсна схемата за прикриване на контрабанда в размер на стотици милиони левове, в. "Труд" излезе с челно заглавие на първа страница "Българин намери в Америка самолет за властта". В статията се разказваше как нашенец е мярнал някакъв "Боинг" на старо на много тънка цена и правителството трябва да побърза да се възполза, за да поднови авиопарка си

- пламенни кампании за лов на непатриотични вещици, позволяващи си да изследват и пишат не онова, което трябва. Както разбрахме от казуса с "Митът "Батак", може да се изследва само онова, което президентът Първанов и Тошо Тошев са преценили, че може

- промивки на мозъка на електората с внимателно прицелени социологически проучвания, дело на агенциите на Кънчо Стойчев, Андрей Райчев и подобните им, в които черно на бяло се доказва, че: 1) Сегашното управление няма алтернатива; 2) Ако сегашното управление има алтернатива, тя се казва Бойко Борисов (това внушение масирано се прокарва не от вчера или завчера, а от поне 5 години).

Но да не забравяме и категорията "Политически журналист и коментатор". Там претендентите трябва да са майстори в забъркването на словесни бъркочи, от които се разбира, че може би има някакъв проблем, но той се дължи на природата, на българския манталитет или в краен случай на някакъв неизвестен извършител. Имена на хора и фирми, проследяване на веригата от причини и следствия, изтъкване на политическа отговорност, не дай си боже крива дума за президента - от такива работи политическият журналист трябва да бяга като от огън. Стимулира се дърдоренето по народопсихологически въпроси, изобщо търсенето на проблемите в калпавата и грешна човешка душа - с това може да се спечели приз и в категорията "Култура и стил на живот". Ето например носителят на наградата за политическа журналистика Борислав Зюмбюлев от в. "24 часа" е направил проницателен социокултурен анализ <http://www.pressboard.info/Preview.aspx?articleid=88783>, доказващ, че псуващите властта субекти от електронните форуми са всъщност "влечуги", които "се нуждаят от специализирана медицинска помощ". А вижте и другият тип интернет драскач, прецизно дефиниран от Зюмбюлев - "Тъжен гей, като в тая група се причисляват и немалко жени". Ето за такива прозрения най-много приляга наградата "Черноризец Храбър".

Предложеното тук прецизиране на регламента несъмнено ще изясни нейния характер и смисъл пред обществото, което от своя страна ще може по-пълно и задълбочено да оцени висотите в българската журналистическа мисъл. Ще се разбере и колко справедливо са били присъдени тазгодишните награди "Черноризец Храбър" (казаното не важи за категорията "Разследваща журналистика", на която, както се разбрахме, всъщност не й е там мястото).

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".