Защото между едно произведение на изкуството и същинския обект (лула, България) има огромна разлика. Тук не става дума за художествените качества на инсталацията "Ентропа", която наистина си има трески за дялане. Не става дума и за стария проблем с модерното изобразително изкуство, което често пъти обявява един обект за "произведение" просто със самото му посочване: кошчето за боклук в ъгъла на галерията също може да стане произведение, стига да има табелка.

Става дума за българските реакции на "Ентропа". И то не само за възмутените и гневните, но и за подписката в защита на Черни. Официалните и неофициалните протести, та чак до комичния драматизъм на банкера Искров, който заплаши, че няма да иде на заседание в Брюксел, първо - изцяло се разминаха с идеята и изразните средства на чешкия авангардист, и, второ - направо увенчаха с пълен успех неговия замисъл. Взаимните предразсъдъци на европейците за пореден път лъснаха в целия си блясък, възникна и скандалът, търсен от Черни. Между другото: ако например Румъния беше изобразена като тава с качамак, а Македония покрита с българския трикольор, нима българската общественост нямаше да се зарадва и да се посмее? Щеше, и още как.

Ако авторите на официалните протести поне малко се бяха позамислили, ако бяха повикали на помощ компетентни експерти, може би щяха да сетят как да реагират по същество и да отвърнат на Черни със същата монета. Трябваше например веднага да му присъдят нещо: я звание като "Герой на социалистическия труд" или "Народен художник на Република България", я орден "Стара планина" без мечове и без каквото и да било друго.

Че и да го поканят в София за официалното връчване на наградата. Вместо това те отговориха на авангардното изкуство от ХХІ век с политическата лексика от ХІХ. А суперполитически коректният Брюксел се впрегна и метна черното платно върху прочутата тоалетна. Така след "скандала Батак" разгневеното българско обществено мнение за втори път предизвика недоумение сред много европейци и иронични коментари в медиите. Впрочем и българската подписка в защита на Черни, респ. на творческата свобода (нейната позиция и аргументи аз напълно споделям) също неволно се вписа в тревожния патос около "Ентропа". Ако наместо с патос България беше отговорила с ответно намигване, ефектът щеше да е доста по-симпатичен. А и Давид Черни щеше да се види в чудо като обсипан с лаври орденоносец в София...