За добро или зло в масовото съзнание представата за дясното и образът на Иван Костов са неразривно и драматично свързани. Няма друг политик в новата ни история, около който да има толкова трайни и крайни митове.

За два милиона пенсионери той е виновен за ниските пенсии. Читателите на жълто-червените таблоиди автоматично свързват Костов с прословутата приватизация на БГА "Балкан" за един лев, националната авиокомпания, която беше фалирала преди продажбата си, а след това фалира пак. Изобщо "Костов" е най-икономичният начин за обозначаване на онова, което уж "демокрацията" била докарала.

От другата страна е контрамитът за Костов като спасителят на България, извадил я от пропастта, където я запрати управлението на БСП при Жан Виденов. Ако се вярва на социологическите агенции, резултатът в сблъсъка на митовете е 98 на 2 в полза на "черния Костов". Просто той обира разнопосочните недоволства на обикновения българин от прехода.

Това е първото обяснение защо някои пъргави умове от СДС не искат коалиция с Костов начело на ДСБ. Опитват се, освен другите си сметки, да освободят образа на "дясното" от негативите, които името на Костов носи. Само че махнеш ли Костов от "дясното", остава една тайфа от апаратчици и водачи на групи по интереси, чиито общи снимки около разни обединителни коалиционни маси напомнят за магазините с табела "Всичко за 1 лев". Всъщност те просто се опитват да повторят номера на другарите от политбюро, които непосредствено след 10 ноември приписаха всички пасиви на социализма на сваления Живков. Но дори да изолираш Костов, това няма да промени негативните нагласи към "дясното".

Всъщност в България от "дясното" и въобще от политическата геометрия се интересува доста малък процент хора. Избирателите на БСП не гласуват за Станишев, защото е ляв, нито пък избирателите на Доган - защото ДПС са либерали. Електоратът на Бойко Борисов пък си го харесва не защото е десен или пембен, а защото е Бойко Борисов. "Дясното" се наложи в политическия речник, защото нямаше дума, с която да се обозначи желанието за промяна и реформа - първо на социализма, след това на олигархичния капитализъм. Като българското дясно няма друго по света, защото то винаги се е основавало на проект за бъдеще, а не на традиции.

Десният проект не предвиждаше само и единствено приватизация в икономиката и евроатлантическа ориентация във външната политика, както неуморно твърди Андрей Райчев, за да докаже, че десният проект се е изчерпал, защото са се осъществили неговите цели. Десният проект се опита да използва приватизацията и евроориентацията като инструменти, за да наложи онова, което се нарича нормалност - прозрачност и икономия в използването на публични средства, справедливост и върховенство на закона и т.н. СДС започна, но в един момент се провали в налагането на тази нормалност. Заради клиентелизма. Когато загуби изборите през 2001 г., СДС се опита да продължи с клиентелистката политика на равнището на София и големите градове, които все още владееше - и ги загуби.

Формирането на ДСБ беше израз на едно ясно изразено желание сред десните симпатизанти за ново, чисто начало. Защо ДСБ не успя да спечели по-голяма част от българските граждани за тази кауза е отделен въпрос. Сега, когато темата за дясното обединение отново е на мода и самото ДСБ се засили да се коалира с тоя и оня, не е зле да напомним откъде тръгна всичко. Тръгна от превръщането на демокрация и пазарна икономика в мръсни думи. И нова, силна десница ще има тогава, когато се намерят хората и идеите, които ще върнат вярата в думите. Тогава вече въпросът със или без Иван Костов няма да бъде толкова важен.