Подписването на коалиционно споразумение между СДС и ДСБ бе може би най-коментираната тема през изминалата седмица. Публичният дебат за "дясното" обаче продължава да върви на празен ход, съсредоточен върху темата за "обединението". Може ли да се прави с Костов обединение или не, няма ли пак да се разцепи СДС, кои ще са другите десни партии, които ще влязат в обединението... Всички тези приказки изхождат от скритото допускане, че "дясното" някога е било единно и читаво, после се разединило и изпаднало в криза, а сега трябва пак да се обедини, като по възможност се накажат виновниците за "разединението".

Дясното нито е било единно, нито можем със сигурност да твърдим, че въобще се е появило на бял свят - като последователен и ефективен политически субект. СДС почти в цялата си история болезнено се самоочиства - най-радикалната стъпка беше появата на ДСБ. Дори на власт през 1997 - 2001 г. СДС беше единно само привидно благодарение на баланса между кръговете, поддържан от Костов с тояга и моркови. Видя се какво стана с този баланс, когато изгубиха властта.

Сегашната ситуация е такава, че на дясното е необходима някаква минимална електорална тежест, за да продължи да избистря профила си. Коалицията СДС - ДСБ е разумен компромис, който може да успее, може и да се провали. Провалът обаче е почти сигурен, ако се продължи с мантрата за "обединението" и коалицията бъде разширена от политически субекти със съмнително минало и настояще. В ДСБ като че ли са забравили защо се появиха като самостоятелна партия. Появиха се, поне ние така го разбрахме, като алтернатива на непрозрачната, откъсната от гражданското общество, задкулисна политика, като алтернатива на модела "Софиянски" и модела "Сакскобургготски". Дано пренаписването на основанията за съществуване на ДСБ все пак в един момент спре.

Разширяването на коалицията СДС - ДСБ с отломки от СДС или НДСВ не може да бъде печеливш ход. За десните избиратели отломките от СДС са част от клиентелисткото минало на сините, което трябва все някога да бъде преодоляно. Отломките от НДСВ пък са част от политическия елит, управлявал страната през последните 8 години. Десният алианс ще трябва да разчита на хората, които са недоволни от управлението на държавата от 2001 г. до днес и са убедени, че между правителството на Симеон и правителството на Станишев има приемственост на всички нива - включително приемственост в нерегламентираното преразпределяне на публични средства, т.е. в "далаверата". Най-неопровержимото доказателство за тази приемственост е самото присъствие на НДСВ в тройната коалиция. Отломки от НДСВ едва ли ще получат доверието на избирателите, недоволни от осемгодишното присъствие на НДСВ във властта и неговите ефекти върху българската политика. Затова всякакви фини замервания колко точно десни са "Новото време" или БНД са безсмислени.

Самообявяването на някой за "десен" не значи нищо. Проста справка в историята на уж десните формации показва доколко може да им се вярва.

- "Новото време" уж се разбунтува в края на мандата на Симеон Сакскобургготски, когато уж щяха да свалят правителството заедно с опозицията, но получиха няколко министерски поста и подвиха опашка. Да не говорим, че ДСБ последователно се обявява против строежа на икономически неразчетената АЕЦ "Белене", а решението за стартирането й бе подписано от нововремеца Севлиевски като министър на енергетиката?

- Как Яне Янев и РЗС помогнаха на десния кандидат Неделчо Беронов на президентските избори 2006 г.? Като издигнаха за свой кандидат сътрудника на ДС Георги Марков, който взе близо 3% на първия тур. Поведението на Яне Янев като депутат от ОДС нищо ли не говори на сините?

Подобни спомени навяват всички потенциални кандидати за включване в "обединението". И всяко разширяване на коалицията СДС - ДСБ ще държи разговора на плоскостта на скандала и съмненията. Вместо да бъде забравено, миналото ще се връща отново и отново. Крайно време е десницата да спре да се занимава със себе си и своето обединяване и да започне да прави политика. Да излъчва идеи и послания. Защото още не сме чули почти нищо освен заклинания.