Новината, че лидерът на британските консерватори Дейвид Камерън е избрал Яне Янев и РЗС за свой партньор в новия европейски парламент, прилича на виц, но за съжаление не е. Лично Джефри ван Орден, бивш докладчик за България при присъединяването ни в ЕС и понастоящем водач на евролистата на консерваторите, дойде на конгреса на РЗС в неделя, за да стисне ръката на Яне и да изрази надежда, че ще види поне поне двама-трима негови евродепутати в бъдещата парламентарна група на европейските консерватори и реформисти.

Но какво да се чудим, след като европейските либерали припознаха Симеон и Доган и ги прибраха в либералния алианс. Щом може да има цар либерал, защо и Яне Янев да не си пие чая с достолепните тори?! Дейвид Камерън от няколко години се опитва да отцепи консерваторите от ЕНП и да сформира нова парламентарна група, с която да се противопостави по-радикално на централизацията и федерализацията на ЕС, но затова му трябват депутати от поне 5 европейски страни, а освен Гражданската демократична партия на Мирек Тополанек и полската "Право и справедливост" на братята Качински други мераклии няма. В тази ситуация Камерън едва ли може да си позволи да придиря - дето има една дума, Beggars can't be choosers.

Струва си да се обърне внимание на това "ръкополагане" на бившия земеделец като консерватор. (Дали пък няма да прати Димитър Абаджиев да разпръсква с делтаплан над Брюксел листовки, призоваващи към съкращаване на земеделските субсидии - основна точка в програмата на консерваторите?) Защото е финалният щрих в публичното легитимиране на Яне Янев като новия водач на дясното. Няма инициатива или идея на опозицията, която да е получила и една десета от медийното внимание, което получават от няколко месеца насам "папките на Яне". Ореолът на "борец срещу корупцията" вероятно ще привлече към РЗС голяма част от протестния вот, който в България е насочен не толкова срещу конкретни политики, колкото срещу "елита". Големци в затвора - това иска публиката, това й обещава и Яне.

За Яне Янев се твърди, че е "нов" и "неопетнен" - въдица, на която се ловят мнозина, убедени от превзелите телевизионния ефир комедийни шоута, че "всички са маскари". Не си струва да се впускаме в подробности през колко точно партии и коалиции е преминал г-н Янев, защото това си е направо тема за курсова работа. Ще пропуснем като недоказани и циркулиращите слухове, че РЗС редовно купува гласове на местните избори. (За което Яне Янев беше и изключен от парламентарната група на ОДС.) Не можем да пропуснем обаче неопровержимото - "знаковите" кандидати, които Яне Янев излъчи в няколко изборни кампании:

- 2003 г., местни избори в София. Кандидатът на Яне Янев, тогава лидер на НС-БЗНС, се казва Волен Сидеров

- 2005 г., местни избори във Велинград, Яне Янев и НС-БЗНС подкрепят прочулия се впоследствие Фидел Беев

- 2006 г., президентски избори. РЗС издига кандидатурата на Георги Марков (агент Николай), който построява кампанията си върху внушението, че е "истинският" десен кандидат. Успява да вземе почти 3%, а на балотаж отиват Първанов и Сидеров.

Всеки може да си отговори на въпроса не е ли сегашният шум около Яне Янев средство за отклоняване на "десни" гласове. Нарастващият му рейтинг обаче е симптом за по-голям проблем. България страда не само от корупцията, но и от фокусирането на публичния дебат единствено върху темата за корупцията. При отсъствието на прозрачност и граждански контрол в публичните дела, антикорупционното говорене се обсебва от хората с папки. Папки, които уж предизвикват голям скандал, но накрая водят само да разместване на фигури в дадени звена. Медийната "борба с корупцията" се оказва зависима от контролираната информация, предоставяна от свързани със службите кукловоди. Явно не само Дейвид Камерън си е харесал Яне Янев.