Изучаване на общественото мнение или оценка на законите
Публикуваме анализ на Петър Ганев от Института за пазарна икономика.
Напоследък упорито се заговори за закриването на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ), който е второстепенен разпоредител с бюджетни кредити към Народното събрание. Появиха се и информации за нарушения, които доведоха до кадрови промени в структурата. В едно от последните си изказвания председателят на парламента аргументира закриването на НЦИОМ и с идеята за ново звено към парламента, което да се занимава с оценка на законите. За момент ще оставим настрана това ненужно противопоставяне на двете звена, за да коментираме закриването на центъра.
Кому е нужен НЦИОМ?
Важно е да се отбележи, че аргументите за закриването на НЦИОМ не са толкова в полето на ефективността или въобще работата на центъра, колкото в общата рамка на дебата за функциите на държавата. Това, че в НЦИОМ са открити нарушения (ако има наистина такива), едва ли би било изненада – та в коя държавна структура няма такива? Очевидно има и сериозни проблеми с прозрачността, тъй като центърът дори няма собствен интернет сайт, а бюджетът му не е лесно достъпен[1]. Тези проблеми обаче идват след основния въпрос, а именно защо му е на парламента да има собствено звено за изучаване на общественото мнение?
Подобен въпрос, отнасящ се до която и да е било държавна функция, винаги може да събуди известни симпатии. Лесно е да се формулира първичен отговор от сорта на "е защо не, хубаво е да има". Да, хубаво е, ама всичко си има своята цена и алтернативи и следва да бъде разглеждано през тази призма. Ако припознаем, че дадена функция е присъща на държавата, например изследването на общественото мнение, то това води след себе си неизбежно появата на някаква административна структура и обичайните разходи/рискове на държавните начинания – тежест за данъкоплатците и риск от политически натиск в работата на съответното звено. Няма как тежестта върху данъкоплатците да е по-ниска или политическите интриги поне малко да се оттеглят от живота ни, ако не преразгледаме държавните функции и не изоставим някои от тях. Всички други козметични оптимизации са временни и не променят много.
Изучаването на общественото мнение е сфера, която съвсем не е резервирана за държавата и отдавна е доминирана от многото частни играчи на пазара. Трудно е да се намерят каквито и да е аргументи в полза на това данъкоплатеца да поеме известна тежест, за да си има държавата собствен център за изучаване на общественото мнение, който не върши нищо по-различно от всички други на пазара.
Дейността на НЦИОМ по същество е търговска, т.е. центърът а практика работи като търговско дружество – конкурирайки се с други агенции за поръчки, но едновременно с това получава сигурно бюджетно финансиране като държавна структура чрез бюджета на Народното събрание. Предвид сигурната бюджетна субсидия, обаче, НЦИОМ няма голям интерес да търси външно финансиране и да разширява дейността си. От друга страна, възлагането на проучвания от Парламента и други държавни институции на НЦИОМ, без да се състезава за конкретната поръчка с други подобни (търговски) социологически агенции, създава риск от по-високи от пазарните цени срещу по-ниско качество на крайния продукт. Освен това, предвид специфичната му дейност, а именно проучване на общественото мнение – съществува (а и често се материализира) риск от субективни и нереални резултати, фаворизиращи определени партии и структури, както и парламента като институция.
Предвид търговската дейност на НЦИОМ и по-горе откроените проблеми с конфликт на интереси и т.нар. склонност към субективност (bias) заради собствеността му, би следвало центърът да се закрие веднага.
А необходимо ли е звено за оценка на законодателството?
Съвсем друга е историята с оценката на законите, която не е просто някаква нова функция на държавата, а на практика е част от законодателния процес. Повече от 90% от законопроектите, внесени и разглеждани от Парламента, са придружавани от една-две страници мотиви, които разказват проекта и не дават никаква допълнителна информация, която да убеди заинтересованите страни/вземащите решение в необходимостта от приемането му. Това от своя страна затвърждава впечатлението, че проектите на нормативни актове се изготвят в следната обстановка:
- Без ясно знание какви ще са реалните последици от предложението;
- Без ясна информация какви ще са необходимите разходи за държавата, бизнеса, гражданите и изобщо всички засегнати страни;
- Без провеждане на обществени консултации със засегнатите страни, които да потвърдят/отхвърлят/подобрят конкретните предложения;
- Без информация дали предложенията могат реално да се приложат, контролират и наблюдават от администрацията.
В заключение можем да кажем, че единственото общо между двете предложения е фактът, че става въпрос за две структури към Парламента:
- Едната (НЦИОМ), която осъществява чисто търговски функции и трябва да се закрие; и
- Втората (Звено за оценка на законите), липсата, на която ще учуди всеки трезвомислещ човек и трябва да се създаде час по-скоро.
_______________________________________________________________________________________
[1] Можем само да се ориентираме приблизително четейки Бюджетът на Народното събрание за 2013 г. по програми, в който в Програма 3 "Връзка с избирателите и народно представителство" е включен и бюджетът за НЦИОМ, заедно с дейности като обработване на кореспонденция с граждани и организации, осигуряване на публичност и прозрачност на дейността на НС и др.
[2] За цената на лошия законодателен процес в България можете за прочетете тук: http://ime.bg/var/docs/2012ind/Bulgaria_In_International_Rankings_2012.pdf, стр.83-93.
[3] Преди години например съществуваше Консултативен съвет по законодателство, който по никакъв начин не повиши качеството на законодателния процес.