Общественото недоволство и масовите обществени протести по повод насилието над 18-годишното момиче в Стара Загора намериха отзвук в поведението и работата на депутатите. Най-напред, въпреки парламентарната ваканция, ГЕРБ, ДПС и "Продължаваме промяната - Демократична България" внесоха в деловодството на Народното събрание предложения за промени в закона за домашното насилие и Наказателния кодекс, а още същия ден председателят на парламента Росен Желязков свика извънредно заседание в понеделник (7 август), на което да бъдат гласувани на първо четене текстовете. Част от тях предвиждат увеличаване на наказанията за причинителите на телесна повреда, които сега са до 6 години, на до 8 години.

В публичния разговор за това какви трябва да бъдат последствията след случая в Стара Загора се включи и лидерът на прокремълската националистическа партия "Възраждане" Костадин Костадинов. В своя публикация във "Фейсбук" от 2 август той пише следното:

От написаното се разбира, че Костадинов смята да предложи такава поправка в Наказателния кодекс, подчертавайки, че "в понеделник ще имаме много да говорим в парламента". Той дава за пример САЩ, където смъртното наказание се прилага без прекъсване вече повече от 240 години.

Парадоксът в случая е, че лидерът на "Възраждане" обвинява вносителите на предложенията, че използват престъплението в Стара Загора за политически цели, но самият той прави абсолютно същото. Защото България и да иска, не може да върне издаването на смъртна присъда.

Екзекуцията е най-тежката наказателна мярка в България от 21 февруари 1896 година до 10 декември 1998 г., когато Народното събрание приема промени в Наказателния кодекс, отменящи този тип присъди. Де факто обаче преустановяването на тази практика датира от 20 юли 1990 г. когато правителството на Андрей Луканов приема мораториум върху смъртното наказание В България. На същата дата 13 осъдени на смърт получават втори шанс - президентът Петър Младенов издава указ, с който заменя издадените им вече наказания "смърт чрез разстрел'' с лишаване от свобода. След президентския указ съдилищата продължават да произнасят смъртни присъди, които не се изпълняват заради наложения мораториум.

Така, последната присъда е изпълнена на 4 ноември 1989 г. - едва няколко дни преди датата, смятана за начало на демократичния процес у нас.

Оттогава до днес България претърпява значителни промени във външнополитически план, които биха могли да окажат влияние върху решението за евентуално връщане на смъртното наказание. В основната си част това са съображения, свързани със защитата на основните човешки права.

Първото обстоятелство, което би попречило за връщането на смъртното наказание, е членството на страната в Европейския съюз. Основните права в правовата рамка на Европейския съюз са гарантирани от Хартата на основните права на общността. Член 2 от този документ гарантира на гражданите правото на живот, като ал. 2 изрично споменава, че никой не може да бъде осъден на смърт, нито екзекутиран.

България би могла да направи такава поправка в закона, но тъй като от 1 декември 2009 г. Хартата на основните права на ЕС е със статут на основополагащ договор, тя би имала превъзходство над националните ни закони пред който и да е български съд, правейки издаването на смъртна присъда невъзможно.

Второто обстоятелство е членството на България в Съвета на Европа. Организация, която също има висш правен документ, ратифициран от всички страни членки - Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ). Протокол №13 от конвенцията се отнася изрично до премахването на смъртното наказание при всички обстоятелства. Поради правния статут на ЕКПЧ и имайки предвид разпоредбите на конституцията, българските съдилища ще трябва да вземат предвид върховенството на международния договор и няма как да издадат смъртна присъда.