Бяс, кучешка тения, марсилска треска, лаймска болест. Все думи от вестникарските заглавия през последните месеци. Няколко души починаха след заразяване от кърлежи, пренесени от кучета. Стотици претърпяха мъчителни операции от кучешка тения, други станаха инвалиди. Хиляди ухапани се сковават от ужас вечер, когато страховитият вой на кварталните глутници огласи града. Други пък с пожълтели от йод превръзки са принудени по две седмици да "осиновяват" агресивния уличен помияр, който ги е ухапал, за да са сигурни, че не е болен от бяс. Защото държавата пести парите за ваксини. Но неизбежно плаща операциите на заразените и скъпото лечение през възстановителния период. От нашите данъци.

Пак от данъци се финансират и нескончаемите общински програми за решаване на проблема с кучетата. И все от данъците се плащат заплатите на ветеринарните инспектори, които трябва да следят за чистота и реда в кланиците. И какво става с тези пари? Както се казва: куче влачи, диря няма.

А проблемът може да бъде решен лесно. Ако общината бъде принудена да плаща ваксината или разходите за операцията на всеки пострадал, а след това се бръкне и за съдебните разноски и обезщетения за причинените болка и страдания, проблемът с бездомните кучета ще бъде разрешен изключително бързо. Още повече че броят на пострадалите от уличните четириноги май вече се изравнява с този на техните почитатели.