Преди два дни международната общност прие в лоното си отдавна забравения Източен Тимор. Или по-скоро отписан в онзи ден на 1991 г., когато индонезийската армия изби зверски стотици хора в гробището на Санта Круз, а кадрите, заснети със скрита камера, обиколиха света. Трябваше да минат повече от десет години, да падне режимът на Сухарто, за да бъде накарана Джакарта да се оттегли от региона, анексиран въпреки съпротивата на ООН.

Новата държава няма почти никаква инфраструктура и производство, да не говорим за електричество. Населението е практически неграмотно и живее в мизерия. Правителството вече даде да се разбере, че ще зависи изцяло от международните помощи. И по всичко личи, че те няма да липсват. На своя конференция международните донори гласуваха да отпуснат на новопризнатата република с площ 21 хил. кв. км и население от 740 000 души сумата от 440 млн. долара. Логично решение, като се има предвид, че по крайбрежието на разделения остров се крият значителни залежи от газ и нефт, които ще влязат в експлоатация не по-късно от 2006 г. Те са достатъчно основание всички да обичат Източен Тимор.