Битката между депутати и министри около назначаването на областните координатори на партия НДСВ ясно показва, че хората, които ще представляват движението по места, ще отговарят не на въпроса какви, а чии. Принципът на клиентелизма може да се забележи и от биографиите на повечето издигнати от "симпатизантите" кандидати - преди да хареса НДСВ, един е бил в ОКЗНИ на Добри Задгорски, друг - в Бизнесблока на Жорж Ганчев, трети - в Обединения блок на труда, четвърти - в Либералния съюз на д-р Желев, пети - в Българския демократичен форум и т.н. Идейният еклектизъм в партия НДСВ, която е едновременно "консервативна, но не елитарна; либерална, но със силна социална ориентация; национална, но не националистическа", със сигурност също е допринесъл за успешното виреене на породата "политически скакалец".

Впрочем борбата кой кого да лансира и наложи в провинцията беше предизвестена. Според устава на НДСВ областните координатори нямат права да приемат членове на партията, а само да препращат молбите им до Политическия съвет. Съвършено прозрачно е, че по този начин надделялото при назначенията на координаторите лоби си гарантира контрол както на входа, така и на изхода. Друг е въпросът дали мероприятието не напомня търг по закупуването на фабрика на 8 септември…