Вицепремиерът Николай Василев за пореден път доказа, че неслучайно е спечелил прякора си Поразяващата уста. В понеделник той не само подсказа на консултанта по продажбата на ДСК какво трябва да пише в стратегията по приватизация, но дори улесни живота на потенциалните кандидати, като посочи и очакваната максимална цена за "банката на народа" - 200 милиона евро. Няма защо да се лъжем, че след такова изказване някой от бъдещите участници в процедурата ще даде повече от обявената сума. Тук е мястото да припомним, че същото се случи и с "Булгартабак". След като тогавашният заместник-министър на икономиката Любка Качакова обяви, че цената на компанията е 100 милиона долара, по-висока оферта така и не беше подадена.

Ако приемем, че познанията на Василев се простират по целия икономически спектър, а вицепремиерът обладава редкия талант да определя кое колко струва "на око", е логично да попитаме защо изобщо се избират консултанти при продажбите на структуроопределящи обекти. Вицепремиерът обаче едва ли е чак такъв магьосник. Проблемът е там, че резултатът е плачевен, независимо дали Василев целенасочено помага на някой от кандидат-купувачите, или просто думите изпреварват мислите му.