"Търговската марка може да изгради или разруши бизнеса на една компания. Марковите стоки представляват две трети от потреблението като цяло. Факт е, че потребителят често купува името, а не продукта." С подобни изречения започва почти всеки курс по бранд мениджмънт, а нарастващата им актуалност и в България се потвърждава от зачестилите спорове между компании за правото да употребяват едно или друго наименование .

Българският закон за търговските марки и географските означения беше приет преди по-малко от четири години и замени Закона за търговските марки и промишлените образци. Законът възприе утвърдената и в Европа философия, че първият по време е първи и по право, което означава, че предимство да използва една търговска марка има този, който първи се е сетил да я регистрира. При това Патентното ведомство не е длъжно да проверява дали заявителят наистина е собственик на марката, а само дали са спазени определени законови изисквания.

Всичко това, заедно с противоречивата практика на съдилищата и на Комисията по защита на конкуренцията, позволява спекулации с утвърдени марки, а нерядко е и причина за провал на иначе успешни бизнес стратегии. Христоматиен например е случаят с регистрацията на марката "12 часа", под която "Пресгрупа 168 часа" имаше намерение да издава следобеден всекидневник. Някой обаче се беше сетил преди тогавашните собственици да регистрира името, в резултат на което вестникът се появи на пазара под името "Врабец". Хората обаче не го свързваха с "24 часа", той не можа да повтори успеха на големия вестник и в крайна сметка спря да излиза. С влизането в ЕС и засилването на конкуренцията подобни маркови войни ще зачестяват. Затова би било добре, ако заедно с усилията за покриване на европейските стандарти българските бизнесмени свикнат и овреме да предприемат действия за запазване на търговските си марки. Не е скъпо и може да спести доста главоболия и загуби.