Какво точно работят българските специални службии в новите времена на вилнееща едра и дребна престъпност и вихрещи се апетити към европейските пари, изглежда, е сред най-пазените тайни. Вероятно затова правителството не намери за необходимо да посочи пред обществото някакъв мотив за изненадващото (за неизкушената публика) освобождаване на директора на Националната служба за сигурност.

За разлика от отстраняването на шефа на Националната служба "Жандармерия", който трябвало да сдаде временно поста заради проверка на сигнал за нарушения (защо ли чак сега, щом като сигналът бил отпреди година), началникът на НСС е освободен "поради преминаване на друга работа". Този до болка познат евфемизъм, с който в недалечното минало на безпрекословна секретност обявяваха снемането и качването на специалните кадри в държавната машина, добавя още една нотка на съмнение в реалните причини за рокадата в контраразузнаването.

Не че смените по върховете на специалните служби не са необходими - ако съдим по коефициента им на полезно действие. Но при липсата на обществена информираност за работата им и особено при невъзможността да се упражнява парламентарен контрол над разузнаването, в което се убедихме окончателно след съмнителните гърмежи там, обществото няма как да прецени за какво всъщност се използват парите му, отделяни за специалните служби.

Големият въпрос всъщност е дали кадровите промени се диктуват от обективните причини и за повече резултатност, или от надделяващи в сблъсък интереси, печелещи (или губещи) "свой човек" на върха на службата. Фактът, че директорът на разузнаването беше "предпазен" от обяснения в парламентарната комисия за скандалното самоубийство на шефа на архива, не дава основания да се предполагат принципни мотиви. Затова са и тайни.