Ако се приеме промяната в Закона за висшето образование, която депутатът Лютви Местан предлага, след три години страната ще се обзаведе с армия от бакалаври, които ще се стичат към трудовия пазар от две посоки: от университетите и от колежите. Този ще е практическият резултат, ако се приеме колежите, в които обучението е три години, да издават дипломи на бакалаври, както университетите, където обаче тези програми сега продължават осем семестъра. Проектът предвижда всеки университет да преценява дали курсът да е три или четири години. Чуват се гласове, че промяната трябва да важи със задна дата и завършилите колежите по-рано също да получат бакалавърска степен.

Раздвижването по тази тема сред политици и колежани започна след влизането ни в Европейския съюз, където не е позната степента "специалист", получавана в нашите колежи. За решаване на този проблем обаче се тръгва пак по най-лесния път, без да се държи сметка за последствията. От Европейската комисия вече бяха отправени критики към България заради прекалено големия брой висши учебни заведения и бакалавърски програми. Сега вносителите на промяната се надяват значителна част от колежите да изчезнат по естествен път, тъй като надали ще преминат през ситото на програмната акредитация, която се въвежда от 2008 г. и изисква да имат минимален брой хабилитирани преподаватели.

Истинският проблем е равнището на подготовката на студентите. Ако с предлаганите промени се изравни колежанското и университетското образование в бакалавърската степен, има реален риск да се понижи качеството му. И да се задълбочи практиката с препускащите от град на град преподаватели, които не познават студентите си, били те от колежа или от университета.