Надали някой се съмнява, че политическото безочие, което ни демонстрираха ДПС и БСП при гласуването на Закона за местните избори, настройва към доверие в медийно надигнатата предизборна анти-ДПС вълна в Кърджали. Надали и на някого ще му е интересно за n-ти път да слуша изтърканите вече реплики за етническото противопоставяне. Единственото, на което сценаристите залагат, е въвеждането на  нова звезда на сцената след позавехналата слава на "Атака". В ролята на обявяващите театралната номинация на отеца Боян Саръев са Волен Сидеров и Бойко Борисов.

Изглежда, не се е работило повече по сценария, така че да не се разбере, че да издигнеш за кметския пост в смесен район православен свещеник, докато ДПС сипе обвинения в етническа "игра с огъня", означава да  улесниш противника си, като му подадеш и религиозната карта. Партиите - не само в Кърджали, а изобщо, явно от дърветата (блазнещата мисъл да печелят симпатии с говорене срещу ДПС) не виждат гората.

Или просто не работят за интересите на избирателите си. Лозунгът на общия фронт "Да победим турците" идеално обслужва мишената му  ДПС, защото мобилизира още повече електората на Доган, а и поддържа имиджа на лидера в европейски план. Дори бившият възпитаник на МВР да седне на кметския стол, това едва ли може да стане без позволението и задкулисната подкрепа на Доган. За да се случи това, с което вече сме свикнали  - промяната без промяна.