Слуховете около закона за досиетата
Изглежда, изваждането на папката "Гоце" и осветяването на агентите на ДС в президентските администрации, някои от които се оказаха действащи дипломати, каквито се оказаха и офицери вербовчици впрочем, е подсетило някого какво ще се случи, когато комисията по досиетата стигне до проверката на администрациите във външното министерство. Не че ще е изненада, просто конфузът ще е още по-голям от сегашния. Не се заблуждаваме - неудобството не е свързано с българското обществено мнение, просто навън може да стане повод за подигравки и вицове заради пренаселването на българската дипломация с агенти тип Щирлиц - на бившата комунистическа ДС, което е равносилно на бившия КГБ.
От тази гледна точка желанието за ревизия на още непроработилия напълно закон е напълно обяснимо. А упоритото затъмняване на миналото поне има прозрачна цел. Конкретно сегашната е да не се стигне до огласяването на агентите във външната политика, където през последните пет години указите за назначаването на посланици подписваше президентът Първанов. То и без ровене по архивите се вижда методичната реставрация на ДС по ключовите позиции. Да не говорим за отблагодаряването към бившия главен прокурор и бившия несебърски кмет. С поредната официална порция агенти на ДС обаче ще се наложи отново да се обясни нещо пред посланиците на държавите от ЕС и НАТО и ако ще е пак за патриотизма, ще е доста нелепо. Но друга мантра за "добрите" ченгета е трудно да се измисли, затова най-лесно може да се окаже архивите отново да бъдат затворени. Зависимостта от миналото, изглежда, е като при опиатите - причинява абстинентна криза при опита за пречистване. Иска се силна воля, за да устоиш и не се върнеш обратно в порока.