От 1815 депутати в шест парламента от 1990 г. до сега обвързаните с бившата Държавна сигурност народни представители са били 138, обяви комисията по разкриване на архивите на ДС .

Дали тази бройка е голяма или малка е по-скоро абстрактен въпрос. Числото вероятно е съотносимо към мащабите на мощната репресивна структура, която е била призвана да крепи устоите на тоталитарната държава без оглед на средствата. Не по-малко интересен от броя на агентите е броят на депутатите - "обекти", следени и репресирани от същата ДС - 167. Някои от тях едновременно са били вербувани да сътрудничат на репресиращата ги машина. Най-много примери има сред земеделците николапетковисти, които години наред са излежавали политически присъди по затворите.

В този детайл от разкритията е и голямото предизвикателство към задължителните коментари, с които темата ще се засипе. Едно е да бъдеш вербуван, докато си арестуван и разследван за вражеска дейност през 50-те години, а семейството ти е изселено, друго е да те примамват за сътрудник на ДС през 80-те години, когато дилемата не е дали ще загубиш свободата или близките, а дали ще израснеш в кариерата. Едва ли и във втория случай става дума за свободно право на избор, но със сигурност хватката е далеч по-хлабава от пряката репресия. И съответно моралната отговорност е несравнимо по-голяма.

Комисията по досиетата няма право да вади подобни поуки в официалните си решения, тя просто изпълнява закона. Размисълът е право, а и задължение на онези, които четат сухите доклади. За да не губят своя смисъл числата и фактите в тях.