Каталогът от несъстоялата се изложба "Батак като място на памет" най-сетне видя своята премиера в залата на Института за Източна Европа на Свободния университет в Берлин миналия петък.

Случаят "Батак" е христоматиен пример за манипулация. Затова си струва да го припомним. В центъра на проекта за научна конференция е поставена картината на полския художник "Баташкото клане" на полския художник Антони Пиотровски. Бдителната директорка на Националния музей за чуждестранно изкуство Ирина Мутафчиева обаче отказала да предостави картината, а дискусията да се проведе в галерията. Тя веднага сигнализирала в Министерството на културата, където "бездушен чиновник" не намерил нищо обезпокоително и по-късно бе уволнен. Съветникът на президента Божидар Димитров по патриотичните въпроси ревна гръмогласно: "Поръчката за Батак идва от Турция." В разгара на кампанията в огъня се включи не кой и да е, а самият президент на републиката. От препълненото читалище в Батак той се изстъпи: "Големия исторически урок Батак вече го даде - даде го на българите, на всички приятели и недотам приятели на България." И влезе в задочен спор с произволно взети цитати от работата на младата научна сътрудничка Мартина Балева. Трудът й, финансиран от германска фондация, бил публикуван година по-рано, но без да направи никакво впечатление.

Всъщност кампанията съвпадна с печално известната история за принадлежността на "Гоце" към тайните служби на тоталитарната държава. Днес, година по-късно, мнозина в България са запомнили за "българоубийците" на мита "Батак". Но и псевдонимът "Гоце", който все пак година след като президентът отричаше, излезе наяве.