Във фамозната глава "Въздухът трепери" от повестта на Вазов "Чичовци" появата на едно заптие в миг разтурва "революционната" сбирка, а поразмътените от вино и плам глави хукват да се спасяват през околните лозя и шубраци. Подобно на Вазовите герои българските депутати сътвориха трагикомично представление с последните поправки в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. В закъснелия порив да премахнат корупцията в злополучните заменки те забраниха изобщо обезщетенията на частни имоти с държавни или общински терени. Така единственият начин за овъзмездяване на собственик, чийто имот попада в бъдещо трасе на път или друг инфраструктурен обект, остава само паричният - което обаче не защитава непременно обществения интерес. И сега общините са принудени често да плащат огромни суми, а решат ли да обжалват размера им, в повечето случаи съдът налага още по-високи суми. Но явно законотворците са се водили от съвсем различни причини, гласувайки промените, отколкото от трезвата преценка на ползите и загубите. Повече от две години Европейската комисия и екологични организации критикуваха заменките като "бременни" с корупция, но парламентарното мнозинство си правеше оглушки. После, след унищожителния доклад на Брюксел от миналото лято, Министерският съвет спешно предложи промени. В промеждутъка между внасянето и приемането на измененията ударно се подписваха договори за замяна, като отличникът беше Агенцията по горите. А какво пречеше на управляващите по-рано да въведат прозрачни и ясни правила за заменки, а не сега с един удар да ги зачеркват? Още по-смешното е, че с преходните и заключителните разпоредби на закона се променят и други два закона - за общинската и държавната собственост, което е записано в мотивите като "законодателна икономия". Икономията в случая обаче си е чиста проба сиромахомилство.