Кабинетът "Станишев" превърна дебатите по вота на недоверие в мултимедиен моноспектакъл, като се превъплъти в ролята на колективен Уго Чавес. Също като президента на Венецуела, който говори по 8 часа и 6 минути в традиционната си неделна програма "Ало, президенте", Станишев и министрите му си предаваха щафетата за изказвания, използвайки парламентарната трибуна като сцена за видеопрезентации и самохвалства. Режисьорът на постановката беше предвидил монолозите в първата част да продължават минимум 45 минути, като задължително съдържат думите успехи, постижения и стабилност. Самият Станишев говори час и 15 минути, докато зад гърба му се прожектираха диаграмите на възхода. Така още преди антракта опозицията беше напълно омаломощена. А интересуващите се от дебатите граждани гледаха доволните усмивки на управляващите и слушаха до какви сияйни висини са издигнали България.

Ако извънземните, с които нашият министър-председател отдавна мечтае да се запознае, бяха кацнали в пленарната зала насред тези изказвания, те никога нямаше да научат къде са попаднали. Нямаше например и през да ум да им мине, че тази страна има успехи, постижения и стабилност най-вече в корупцията. Както и това, че са й били замразени или окончателно отнети милиони евро, а опасността от ЕС да й спуснат и предпазна клауза е съвсем реална. Извънземните сигурно щяха да си помислят, че наистина са попаднали във Венецуела. Там Чавес отдавна уреди проблемите си с опозицията, а наскоро и с останалите венецуелци, осигурявайки си пожизнен мандат с "референдум". При това освен с нещото, наричано демокрация, "Ало, президенте" се подигра и с времето, като нареди стрелките на часовниците да се върнат с половин час назад. Но той поне беше честен: не скри от сънародниците си в каква посока се движи страната.