Стара максима е, че колкото повече сигурност искат гражданите от държавата си, толкова повече ограничения на личните свободи изисква тя. Докато българските полицаи вече трети месец протестират срещу условията на труд, а ръководството на МВР се оправдава с глобалната криза, някак встрани от общественото внимание остана един притеснителен факт - от 6 години вътрешното министерство незаконно съхранява и борави с видеозаписи с лични данни.

На запитване на "Дневник" Комисията за защита на личните данни отговори, че МВР няма заявен регистър на видеоинформацията. На радетелите за "повече държава" въпросът вероятно би се сторил маловажен или пък предмет на процедурен спор, но всъщност той изважда наяве фундаментален проблем на силовото ведомство и отношенията му с гражданите.

В традицията на някогашната милиционерска практика министерството продължава арогантно да погазва норми след норми, показвайки, че стои над тях. Само преди броени седмици станахме свидетели на поредния напорист опит на МВР да получи неограничен достъп до данните за разговорите по мобилни телефони и интернет комуникацията, което за малко да се реализира чрез предложени изменения в Закона за електронните съобщения. Благодарение на съпротивата от гражданския сектор и на разгорелите се дискусии заплашителните текстове отпаднаха, но се правят нови опити. Подобен инат се проявява и при видеозаписите, които според своеволните тълкувания на МВР са изключително важни за обществената сигурност.

А колко и дали изобщо събраната видеоинформация е послужила като доказателствен материал в съда и довела ли е до разкриване на престъпления е тема табу за ръководството на министерството. А гражданите остават с убеждението, че "Големият брат" не иска да ги изпусне от око.