В нажежената от политически страсти отминала седмица едни мистериозни папки напомниха по ужасяващ начин, че детският живот в България е ценен колкото прост каталожен номер или лист хартия. В смятаната за "образцова" столична АГ болница "Шейново" изчезна регистърът за изоставените в периода 2003 - 2008 г. бебета, но малко по-късно Агенцията за социално подпомагане се обади, че данните са при нея.

Забележителното е, че само за ден документацията "прелетя" между няколко институции, включително социалното министерство. Още по-показателното за нормативния хаос у нас бяха признанията на болнични шефове, че всъщност няма законово изискване болниците да водят регистри за децата в риск, а само да подават сигнал към социалните работници, които могат после да извършат проверка...

Щеше да е смешно, ако не беше трагично: Все пак не са се "изгубили" обикновени документи, а списъци с изоставени от майките си деца, което логично породи съмнения за схема на незаконно осиновяване или дори продажба. Което в крайна сметка не би било голяма изненада. В последните години изобилстват скандалите с работещи в социални домове, уличени в търговия с деца, български граждани бяха арестувани с подобни обвинения и зад граница, темата попадна във фокуса и на световни медии като Би Би Си.

За жалост обществото у нас реагира само кампанийно, едва след като медиите вдигнат шум за малко, а властите не смятат за нужно нещо повече отвъд дежурните укори към "откривателите" на нелицеприятните истини. Тъжната истина е, че в България бебета и деца са стока и същевременно инструмент за корупция. Затова и в този случай надали ще има виновници.