Вероятно вече никой не си спомня, че точно преди година уволненият впоследствие шеф на фонд "Земеделие" Димитър Тадаръков предизвика един от безкрайната поредица скандали за парите от ЕС, обявявайки публично, че "депутати и роднините им надписвали земи, за да вземат по-голяма субсидия по САПАРД". И се закани, че "хитреците ще лъснат наяве на фаталния 13 март", когато щял да ги съобщи пред парламентарната земеделска комисия. На "фаталната" дата обаче председателят на комисията Васил Калинов (БСП) предотврати приемането на подготвения списък. Не помогна и искането на Яне Янев (споменат от Тадаръков като неправомерно възползвал се) да се кажат имената на депутатите.

Три дни по-късно шефът на фонда поясни, че земеделските производители, които са получили субсидии за надписани площи, ще бъдат огласени "след санкция на прокурор". Само че вече всички - и в България, и по света, са наясно, че опре ли у нас случай до прокурор, трябва да се смята за приключен. Тъкмо това е историята и с надписаните земи, която няма да се промени от съобщението на управляващите година по-късно, че тези пари ще се връщат на Брюксел. Ще ги върнат обаче данъкоплатците, а дали някога ще бъдат събрани от измамниците - всеки сам може да отсъди. Особено ако ще става след "санкция на прокурор".

Това е реалната равносметка от двегодишното членство на България в Евросъюза под ръководството на тройната коалиция - над 600 млн. лв. годишно за вноска, тотално блокирани еврофондове за милиарди и за десерт - поемане от данъкоплатците и на санкциите за злоупотребите по европейските програми. За злоупотребите с националния бюджет пък дори няма смисъл да се говори.